Да, проблемът с агресията съществува, в последните години той непрекъснато бележи ръст, но има и друг момент, за съжаление, трябва да си го кажем. Младите учители по принцип нямат достатъчна подготовка за работа с деца, с подрастващи, а учениците са точно такива. И в много случаи дори тогава, когато няма проява на агресия, те не са в състояние да разберат поведението, реакциите на децата и от там нататък няма как адекватно да конструират професионалното си поведение.
Това е критика по-скоро към самия начин, по който се гледа на подготовката на учителите у нас. Проблемът за подготовката на учители от 5-и клас нагоре по различните учебни предмети, там подготовката за влизане в училище е недостатъчна. Там би трябвало да се обърне повече внимание, защото човек може да се прекрасен математик, но това не означава, че той може да бъде добър учител по математика, може да е прекрасен историк, физик, химик, географ и т.н., но за да бъдеш учител, първо трябва да носиш нещо в себе си.
Учителката професия е мисия, призвание. Обществото би трябвало да се грижи държавата да подбира точно такива хора да стават учители. Да има достатъчно време, за да ги подготвим как да работят с родителите, как да работят с децата извън класа, извън часа, как да оценяват учениците в училище. Освен това, начинът, по който учителите се отнасят един към друг вътре в самото училище, начинът по който учителят се държи като такъв извън училище, и още ред други неща – да се научи да работи с деца със затруднения в ученето и то опира до всички учители, тъй като такива деца има почти във всяка паралелка.
Интервюто на Даниела Големинова с Бончо Господинов можете да чуете о звуковия файл.
