От 2011 година, когато Рахой дойде на власт, започна тази ескалация. Винаги е имало някакви националистически настроения във всички тези автономии, от които се състои Испания, но никога нивото на ескалация не е било толкова високо. Моето мнение е, че действително Рахой постъпи изключително неадекватно в цялата тази ситуация. След идването на власт на сегашния премиер в цяла Испания се въвеждат много строги рестриктивни мерки – орязвания на социалните програми, много рязко обеднява населението в цяла Испания, в Каталуния също това се чувства много болезнено. Каталунците са обидени, че бюджетното разпределение вътре в автономиите е несправедливо, защото Каталуния е основният индустриален стълб на Испания и това, което тя дава в прихода като бюджет не съответства на това, което тя получава, затова искаше малко повече възможност да преразпределя вътре сама своите приходи и по този начин по-малко да се усети социалният удар, който нанесе Рахой по цяла Испания. През 2012 година каталунците искаха диалог и предоговаряне автономния им статут, за да стане съпоставим със статута, който получиха баските, а баските получиха един много благоприятен статут, защото всички знаем казуса с ЕТА, затова и ЕТА умря. Понеже Рахой отказа да предоговаря статута на Каталуния и още тогава каза, че няма да има никакви отстъпки, той доведе положението до там, че една партия, която десетилетия е била "патерицата" на неговата собствена партия, да се радикализира до такава степен, че да влезе в съюз с крайната левица, която в момента крепи местната коалиция в Каталуния, т.е. Рахой със своята упоритост обедини необединяемото. Всичките политически сили в Кталуния са срещу него.
Цялото интервю с Къдринка Къдринова можете да чуете от звуковия файл.