Ученият от Центъра за латиноамерикански изследвания към Историческия факултет на университета гостува в ефира на БНР във връзка с организираната този следобед кръгла маса на тема "Бъдещето на революцията" по повод 50-годишнината от убийството в Боливия на Че Гевара.
Сивилов припомни думите на революционера: Аз не съм противник на американците, аз съм противник на техните политици, както и че той има сблъсък и със съветските представители, които започват да оказват все по-голямо влияние върху Куба. През 1961 г. Че Гевара е президент на Националната банка на Куба, след това отговаря за индустрията, за селското стопанство и се стреми да насочи Куба към създаване на сравнително самостоятелна икономика, която да може да съществува, без дотации, продължава разказа си Сивилов и допълва, че Източният блок се противопоставя на тези намерения на Че Гевара, заради което революционерът напуска политиката.
Според Сивилов Кубинската революция, при която дузина бунтовници стоят в основата на свалянето на правителството, е доказателство, че е възможно с малко хора да се направи такъв тип политическа промяна. Историкът припомни, че Гевара е опитал да пренесе този модел и в други страни като Конго, където не успява заради твърде големите междуплеменни различия там, и Боливия, където опитите му също се провалят, тъй като залогът за тази държава е голям за Съединените щати, които изпращат специално обучени агенти на ЦРУ в подкрепа на антитерористичните сили на боливийската армия.
Сивилов смята, че революцията, така както я вижда Че Гевара – нейното изпълнение, тактиката и стратегията, които той прилага – в днешно време са по-скоро неприложими. Въпреки това според анализатора това не означава, че в обществото не може да има бързи, революционни социални промени.
Сивилов дава пример със скоростта на рухване на множество държави в цяла Северна Африка:
Революции може да имаме. Въпросът е до какво ще доведат?
Според Сивилов в много общества все повече се доближаваме до корените на някой крайнодесни движения, до така наречената "консервативна революция". Той даде пример със Съединените щати и засилващите се течения в Европа, свързани с крайната десница.
Те до голяма степен отговарят точно на желанието на повечето хора да имат някаква сигурност – независимо дали социална, или обществена сигурност, свързана с мигрантите, сигурност от какво ли не. Всичките тия проблеми изведнъж удрят нашето общество и реакцията e такава: нека да се затворим, нека да търсим нашата чистота, нека да се върнем към корените си. За съжаление, тези корени все повече и повече започват да ми приличат на Германия през 30-те години.
Сивилов попита риторично защо изведнъж се е изпразнило от смисъл либералното съдържание, къде са отишли приказките за демокрация, за равенство, за еднакви възможности:
Защо изведнъж да се обявиш за либерал, звучи толкова негативно в очите на почти всички хора, независимо дали са леви или десни?
Анализът на историка показва, че лявото губи заради негативите, които му се приписват, и заради това, че през последните 30 години срещу лявата идеология се говори почти непрекъснато и тя се свързва изцяло с модела на държавния социализъм.
В либералните среди лявото е приемано, но то се свързва с идеите на Франкфуртската школа и новата левица, която до голяма степен оформи и лицето на либерализма през 80-те години, който не се е насочил към основните обществени проблеми, и така социалната черта на левицата се е изгубила и е била иззета от десните, смята Сивилов:
Изчезването на социалната проблематика в левицата е голямата драма. Всъщност, ако погледнете и точно идеите на Че Гевара, те винаги са тръгвали от там. Това, което го превръща в революционер, е всъщност обиколката му в Латинска Америка. Той дотогава няма практически никакви предпоставки да се превърне в такъв човек, защото е от средната класа, от богато семейство. Има възможност да учи. В момента, в който той се сблъсква с мизерията в Чили, в Перу, в Колумбия и вижда как живеят хората там, това го обръща. И за съжаление, тия хора, които тогава са живели по тоя начин, сега не живеят по-добре.
Според Сивилов в Европа и в България ситуацията също не е "цветуща" и всички в страната се стремят към столицата, но: в провинцията за какво става дума, никой не мисли. Северозападна България е разрушена напълно. Да не говорим, че не е само тя и при това положение ние какво виждаме като послание – например от нашата левица? Аз в момента за съжаление не виждам някаква алтернатива. Те просто се включиха в мейнстрийма./…/ В момента вече, за огромно съжаление, политическите партии, политическите сили не отразяват нуждите на обществото. Т.е. политическият елит напълно се е отдръпнал от хората и това постепенно започва да изпразва демокрацията от съдържание, заключи Сивилов и прогнозира, че самото общество ще се мъчи да премахне демокрацията и ще върви към авторитарни модели.
Пълния запис на интервюто на Петър Волгин с историка Александър Сивилов можете да чуете от звуковия файл.
