Разбира се, че може да има много симптоми, но първото, за което съм напълно убедена, е, че това говори за една слаба организация от страна на президентството, дотолкова доколкото познавам начина, по който се организират консултативните съвети. Най-важното нещо при една организация на Консултативен съвет, от техническа гледна точка, е да се уточни графикът на участниците и да се направи преценка колко от тях ще могат да дойдат, да се намери удобен ден, в който е гарантирано максимално присъствие. От тази гледна точка аз много се учудвам, че точно този елемент от организацията, като че ли там е направен пропуск, липсва съгласуваност.
Коларова смята, че КСНС не е трябвало да се свиква сега:
Наивно е да се мисли, че резултатът от Консултативния съвет, особено когато е декларация, че той се изготвя там. Предварително се подготвя текст, който се съгласува, по който се сондират мнения, защото това не е говорилня и когато държавният глава решава да свика Консултативния съвет, той трябва да е наясно какъв резултат иска да постигне.
Има и втори момент, обсъждайки казуса с мои колеги конституционалисти, те ми обърнаха внимание, не е естествено президентът да свиква КСНС тогава, когато законодателният процес е напреднал, но все още не е минал някакъв вид парламентарен дебат. Ако мен ме питате, обсъждането и намирането на компромис е проблем на Народното събрание.
Според Коларова моментът, в който президентът е обявил свикването на съвета, освен това е бил много рано:
Аз не съм сигурна, че в края на август са били наясно с графиците си всичките тези министри, които отсъстват или други от членовете на КСНС по закон, просто защото невинаги това е ясно. Ние, когато сме консултирали датата, до две седмици преди това фактически се уточнява.
