Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В Пиринска Македония академик Христо Григоров е не само председател на най- голямата хуманитарна организация у нас - БЧК. От Благоевград до Петрич и Гоце Делчев той е внукът на големия войвода Ичко Бойчев, отблъснал с четите си турската армия, а след това с помощта на Седма рилска дивизия и хиляди доброволци този край посреща свободата. Годината е 1912.
Тази славна история признателният внук описва в малка книга, но Христо Григоров знае, че най-истинската и вълнуваща история народът е събирал в песни. Затова решава лично да издаде и една друга книга.
През месец октомври всички селища в Пиринско отбелязват 105 години свобода. Хора от всички поколения поднасят цветя и своята почит пред паметните знаци, изричат имената на героите, разлистват страниците на историята.
Личността на войводата Ичко Бойчев е на особена почит в този край. В Благоевград има негов паметник, името му носят гимназия и улица. Симитли удостои неговия внук академик Христо Григоров с приза "почетен гражданин", а той по традиция благодари, подарявайки книга за всеки, дошъл на празника.
В ръцете си като библия Григоров държеше обаче друга книга - сборникът с български народни песни, "съставен от братя Миладиновци, Димитрия и Константина от Струга, и издаден от Константина в Загреб в книгопечатницата на А. Якича през 1861 година". Фототипно издание, което той подарява:
Нашите деца трябва да знаят историята и целта на тези книги е именно това - да пазим тази история, независимо във времето какво е станало. Аз имам няколко внука и тези дечица трябва да знаят нашата история. Те трябва да се гордеят с това, което е направил техният прадядо. Те трябва да се гордеят с това, което са правили тези славни българи.
Тази книга, която ние издадохме, към 500 екземпляра, ние я даваме безплатно, за да може действително, когато се отвори тази книга, да се види истината. Аз я издавам, с моето семейство ние сме осигурили издаването на тази книга, по простата причина , че тя се издава в памет на моя дядо. За това, че тези хора по този начин заслужават действително да им се обърне малко по-голямо внимание. Това е част от миналото на нашите деца и внуци.
Нашите деца трябва да знаят историята и целта на тези книги е именно това - да пазим тази история, независимо във времето какво е станало. Аз имам няколко внука и тези дечица трябва да знаят нашата история. Те трябва да се гордеят с това, което е направил техният прадядо. Те трябва да се гордеят с това, което са правили тези славни българи.
