Петров отказа да коментира статистическите данни, обявени от вицепремиера Дончев, че 17 хиляди деца са върнати обратно в училище, като отбеляза: В крайна сметка, ако са върнати по списък и те са дошли един път и пак ги няма, това също не е повод за големи празненства. Много е трудно с учениците, които са пропуснали години, понякога много години в своето развитие, да останат в училище и да се социализират, да се възпитават и наистина след това да станат граждани с някакъв вид гражданско образование – нещо, което се изгражда и в училище, а за семейното възпитание за този тип деца просто не може да бъдем с големи очаквания.
Трябва наистина да се работи много сериозно и всъщност не само като кампания, а това да бъде вече за постоянно, защото до този момент резултати от тази работа, която беше на много ниски обороти, нямаше достатъчни, допълни още Петров: Самата кампания ние припознахме и се радваме, че се случва, но някак Министерството на образованието беше водещо, но в много от случаите оставаше и единствено.
От нашите проверки в цялата страна установихме, че огромна част от този тип групи за обхват – те са работили в непълен състав, предимно очакванията са били към учителите да го свършат това и директорите, разбира се, и регионалните управления по образованието. Трудна е била координацията примерно с полицията, защото работното време или часовете на работа на тези групи по обхват е било трудно да бъдат съвместени за всички участници. Дори имаше случаи, където участници в групите казваха: "По-добре да няма полиция, защото много от децата, които издирваме, са от криминално проявени семейства и те се страхуват и няма никакъв ефект от това".
Но все пак резултатът е, че бяха обходени огромен брой адреси./.../ Това са огромен брой бенефициенти на образователната система, макар че се видя, че всъщност./.../ огромен брой от тези ученици евентуално са в чужбина или не са на посочените адреси, адресите не са били коректни. Наистина от тук насетне трябва да бъдат много по-коректни, липсва и връзка с Гранична полиция – това е въпрос на координация между институциите. Всъщност Гранична полиция няма право да даде информация на Министерството на образованието, без да има съдебно решение за всеки един от случаите.
И може би наистина трябва да има координация в законов аспект, за да може образователната система да бъде по-точна, когато издирва подобен тип ученици. И другото, което е важно, е това, че заедно с министерството говорихме много, обсъждахме и стигнахме до идеята, че вече количеството ще отстъпи на качеството – ще е важно да има ефект, ще е важно да има върнати в системата, а не обходени примерно 100 адреса, заключи Юлиян Петров.
В репортаж кореспондентът на БНР в региона на Пазарджик Невена Петрова търси отговор на въпроса какви са резултатите от мерките, които държавата предприе за задържането на учениците в класните стаи и какво показа първата вълна от така наречената "образователна платформа". Само в община Пазарджик децата, които са отпадналите от образователната система, са 3500. Основната част от тях са от ромския квартал "Изток", където има три учебни заведения.
Репортажа, както и интервюто на Даниела Големинова с Юлиян Петров, можете да чуете от звуковия файл.
