Ахмед Юсеин: Нашите религиозни лидери са филтър, за да не проникват радикални елементи в България
Кирчо Киров: Не е нормално чужди държави да финансират мюсюлманското вероизповедание, но държавата е длъжник на мюсюлманите и държавното финансиране за вероизповеданието е възможно решение
Интервю на Силвия Великова с о.р. ген. Кирчо Киров
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Идеята на вицепремиера Красимир Каракачанов за лицензиране на дипломите на всички религиозни лидери, които са завършили в чужбина, е неосъществима. Това заяви в предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Ахмед Юсеин – бивш зам.-председател на комисията за правата на човека и вероизповеданията към НС, по повод предложенията за промени в Закона за вероизповеданията.
Равинът на евреите в България е завършил в Израел, на Арменската църква митрополитът също е завършил в Армения. Има над 100 католически свещеници в България, които са завършили във Ватикана. Как ще стане това препитване, този тест за лоялност? За голяма жалост в света станаха много терористични актове и в Европа, и в Америка. Там не беше замесен нито един български мюсюлманин! Защо е това недоверие към нашето духовенство? Защо е това недоверие към нас? Такъв текст от закона не може да има, защото всички тези проповедници, около 400 на брой, по моему, навремето бяха толкова, те трябва да бъдат препитвани, изпитвани. От кого ще бъдат препитвани, от активисти на ВМРО ли?
В "Ислямска държава" има над 5000 европейски граждани, но нито един български мюсюлманин, подчерта Юсеин и изтъкна, че мюсюлманите у нас са съгласни вероизповеданието им да бъде финансирано от държавата.
Има регистрирани две средни училища, които подготвят нашето духовенство, които са под контрола на Министерство на образованието. Имаме един ислямски институт, който дълги години доцент Ибрахим Ялъмов се мъчеше да узакони да бъде висше учебно заведение, но има някакви условия от Закона за висшето образование, в които не можем да се вместим – нямаме сграда, нямаме подготвени преподаватели ... Затова тези хора отиват да учат в чужбина, а тези, които учат в чужбина от католическата църква, също ли са някакви радикални елементи?
Юсеин изтъкна, че мюсюлманското малцинство е най-голямото на Балканите и в института биха могли да се обучават духовници и от съседните страни.
Нашата религиозна общност в България и въобще нашите религиозни лидери са своеобразен филтър, за да не проникват такива елементи в България. Да не би на нас да ни е приятно, че някъде от името на исляма се правят терористични актове?
Какво би си помислил един мюсюлманин от арабските страни, който е добронамерен и иска да дойде и да си вложи парите в България? Дали би го направил? Дали сега посланиците на ислямските страни си пишат добро за България, попита реторично Юсеин и изтъкна, че в страната има над 1400 мюсюлмански настоятелства.
Бившият директор на Националната разузнавателна служба о.р. ген. Кирчо Киров подкрепи идеята на Каракачанов за промени в образователната система и обясни, че не е нормално чужди държави да финансират мюсюлманското вероизповедание. Той изтъкна, че борбата трябва да е срещу "радикалните изяви във всяка една религиозна общност", но изтъкна, че в световен мащаб радикализацията касае основно мюсюлманската религиозна общност. Киров призна, че държавата е длъжник на мюсюлманите и държавното финансиране за вероизповеданието е възможно решение:
Защото не е нормално голяма част от ислямските духовници в нашата страна да бъдат подготвени извън България, не е нормално това вероизповедание да бъде финансирано зад граница, става дума за десет милиона. Трудно е да си представим уважаваща себе си държава, която не може да задели 10 милиона за подготовка на духовници, за съвместна работа с различните религиозни институции. В този смисъл аз считам, че нашата държава е длъжник – особено по отношение на ислямското вероизповедание.
От 1998 година е този недомислен закон или нормативен акт, как да го нарека, който практически лишава ислямското вероизповедание, вероизповеданията въобще, от финансиране от държавата.
Киров не изключи възможността "модерността на темата" да е възникнала на базата на нова информация в службите за сигурност. Според него са необходими комплексни мерки за борба с радикализацията:
Тя всъщност протича по различни начини, по различни направления. Именно това обуславя необходимостта от комплексен характер на мерките, които трябва да се вземат.
Интервютата на Силвия Великова с Ахмед Юсеин и с о.р. ген. Кирчо Киров можете да чуете от звуковите файлове
