Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Петринел Гочев: Какво да добавя с думи за изобразителното изкуство? Наистина, ако трябва, а трябва да говорим честно за изкуството, нищо не бих могъл да изрека съществено, разкриващо неподозиран смисъл, обновяващо вече изреченото. А и работата в ателието е мълчание и откъснатост за пулса на дните. Ако има някакво лично сполетяло ме откритие в последната година, то е изненадалата ме съпротива на творческото желание да струи съвестно в посоката която съм му задал.
Художникът се подготвя внимателно и с крайна прецизност за първия миг на един дългосрочен работен процес. Дори за това да няма видими белези все пак е така. Дълго и бавно подготвяш спонтанността. Самият миг на първото движение с четката дебнеш, чакаш, призоваваш. Дойде ли, пътят вече е ясен.
Но този път не беше така. Този път тръгвах с намерения обмисляни, поливани и закриляни дълго, но ръката, а след нея и аз се втурвахме в съвсем различна, неочаквана, не-атрактивна, но поглъщаща цялото чувство, пътека. И ето, отново, както някога, заставам пред белия лист, въоръжен само с молив и се чувствам жив и трепетен и несигурен. Чувствам се целият едно чувство и преживяването е толкова силно и истинско, че нямам нужда от друго освен от сивото острие на молива. Рисунка след рисунка, час след час, ден след ден и пълна свобода от грижата какъв е смисълът на всичко това. Белият лист и моливът, глината и ножът, това са моите рало и плуг с които засях тази година от времето. И цялото мое чувство върлувало в мен през тези дни и дни, попи в тези бразди от молив, и глинени хълмове.
