Съдебното преследване на интелектуалци в Турция се следи с голям интерес в ЕС, но особено в Германия. Причината: в турски затвори все още се намират германски журналисти, попаднали там по сходни обвинения, като колегите им от "Джумхуриет" и писателката Аслъ Ердоган.
От известно време политическите процеси в Истанбул имат и свой известен наблюдател - Гюнтер Валраф - журналист и поет, проникнал "под прикритие" в трудовото всекидневие на няколко германски промишлени гиганта. Неговата цел е да се убеди сам какво се крие зад официалните изрази като "икономическото чудо на Западна Германия", но и сам да заживее живота на турските гастарбайтери в Германия. Най-известната му книга "На дъното" е посветена на този личен опит. Макар да е написана преди повече от 30 години, Валраф и до ден днешен се чувства част от общността на живеещите в Германия турски граждани. Това е и причината, да замине за Истанбул, където да наблюдава процесите срещу колегите журналисти.
В-к "Джумхуриет" е последната опозиционна медия, най-старият турски вестник, създаден още с раждането на светската турска държава. Журналистите на „Джумхуриет” са последната крепост на свободната журналистика, които се отнасят критично към това, което се случва в Турция. Вестникът на практика е във фалит - толкова силен е икономическият натиск срещу него. И въпреки това колегите продължават да работят. Това е достойно поведение и аз им се възхищавам!, каза Валраф в наскоро излъчено интервю, където описа настроението в Истанбул като потискащо.
Хората са несигурни в бъдещето и президентът Ердоган на практика е постигнал целта си, смята той. Единият от задържаните в Турция германски журналисти е кореспондентът на вестник "Ди Велт" в Турция Дениз Юджел, който произхожда от семейство на турски гастарбайтери. Обвиненията са абсурдни: терористична пропаганда. Юджел предава от Истанбул по време на опита за преврат.
Ердоган отдавна е изрекъл присъдата на базата на своите предразсъдъци. Той обяви Дениз Юджел за чужд агент, изрече чудовищни думи по негов адрес. От друга страна си давам сметка, че президентът Ердоган всъщност направи не малко колеги известни. Едва след абсурдните твърдения на турските власти по адрес на журналисти и писатели те станаха известни. Това е доста цинично, но е факт, казва Гюнтер Валраф, който смята, че недоволството от управлението на Ердоган расте.
Надявам се, че той няма да остане още дълго на власт, защото сред населението се надига вълна от недоволство. Не мога да го нарека съпротива, но все по-често се чуват критични коментари. Фактът, че има журналисти, като колегите от в-к "Джумхуриет", ми дава надежда.
През октомври от турския арест изненадващо бе пуснат германския правозащитник Петер Щойднер. В Германия зачестяват коментарите, че това очевидно се дължи на сделка между Берлин и Анкара. Освобождаването на Щойднер съвпада с коалиционните преговори в Германия, където темата за членството на Турция в ЕС се оказа една от ключовите теми при обсъждането на външната политика. По този повод Валраф прави свое особено сравнение:
Според мен, Германия в момента се намира в особената ситуация да преговаря с похитител на заложници. Нека не забравяме споразумението между ЕС и Турция за бежанците. Когато преговаряш с похитител, искаш да поддържаш интереса му, да не допускаш прекъсване на разговора. Защото искаш да постигнеш целта си. За това ми е трудно да кажа, дали Германия и ЕС трябва да преустановят връзките си с Турция или все пак трябва да продължим разговора, защото имаме все още непостигнати цели.
