Хората да правят избор, като се придържат към коректни факти, а не разчитат на фалшива информация, разпространявана от политици или в социалните мрежи. Така журналистът Жак Пезе описва една от целите на работата си за френския вестник „Либерасион“ и германската неправителствена медийна платформа „Коректив“.
И „Либерасион“, и „Коректив“ са партньори на Фейсбук в проверката на съмнителни публикации. Жак и колегите му ги проверяват и когато наистина има грешка или лъжа, това се появява в социалната мрежа. Ако кликнете върху фалшивата статия, ще ви бъде препоръчано да прочетете и тази с вярната информация. Не е нещо от типа ето ви истината, обяснява Жак Пезе. По-скоро е прочетохте вече първата публикация, може би трябва да прочетете и втората, за да си създадете мнение.
Според изследване на Центъра „Пю“ от декември 2016-а 64% от възрастните американци са се чувствали объркани от информационния поток, а 23 на сто от запитаните са участвали в разпространението на фалшиви новини. Каква е ситуацията в Европа, ако я сравним със САЩ.
Наблюдавам как и французи, и германци разпространяват фалшиви новини, понякога без дори да си дават сметка, че го правят. Всъщност разбираме, че разпространяват фалшива информация, когато видим, че споделят нещо от сатиричен или хумористичен сайт, възприемайки го сериозно. И се питаш: „Как не са разбрали шегата?!“. Мисля, че това се дължи най-вече на различния начин, по който днес потребяваме медиите. Преди си купувахме вестник и му вярвахме, гледахме телевизия и ѝ вярвахме. В социалните мрежи имаме Фейсбук и Туитър фийд. Там виждаме или страниците, за които сме абонирани, тоест тези, на които имаме доверие, или страниците, за които са абонирани приятелите ни. А обикновено вярваме на приятелите си. Пример – ако видя приятел да споделя публикация, според която Еманюел Макрон е укривал пари на Бахамите, имайки доверие на приятеля и ядосвайки се, че Макрон крие пари, ще споделя информацията. Става въпрос за доверие. Освен това по време на избори интересът на хората към политиката нараства, те винаги имат фаворит. Следователно искат да убедят приятелите си във Фейсбук и Туитър, че трябва да гласуват за техния кандидат. Когато видим негативни информации за друг кандидат, казваме на приятелите: „Ето, не трябва да гласуваш за този, виж го какъв е и какви ще ги свърши!“. Все повече хора се информират от социалните мрежи, а не всички имат еднаква информационна култура. Не всички правят разлика между хумористичен сайт, фалшив информационен сайт и истински. Проблемът е, че има фалшиви информационни сайтове, които много приличат на достоверните. По-рядко се случва в Германия, но във Франция например сме виждали как Марион Марешал Льо Пен от Националния фронт споделя линк към фалшив сайт с публикация за Макрон. Фалшивият изглежда точно като истински. Дори когато кликнете, ви препраща към истински информационен сайт. Тук става въпрос за толкова фина работа, че хората не разбират задната умисъл.
Запитан коя е най-опасната фалшива новина, на която е попадал в работата си, Жак Пезе отговори:
Когато се случиха атентатите в Париж на 13 ноември 2015-а, през нощта имаше ужасно много фалшиви новини. Една от тях ме впечатли силно. Беше снимка на мъж, споделена един час след атентата. Коментарът беше: „Ето я снимката на терориста“. Беше наистина много споделяна. Всички обиждаха мъжа, наричаха го „мръсник“, пишеха, че трябва да умре. На снимката се виждаше мъж от арабски произход, с брада и сурово лице. Всички искаха да бъде намерен, защото е оцелял след атентата. Всъщност ставаше въпрос за млад мъж, който беше постнал в Инстаграм снимка в същия ден с текст към нея: „Следващият път, в който видите лицето ми, ще е по BFMTV“ – това е една френска телевизия. Причината – защото на снимката имаше – да го кажем така – лошо излъчване. Но много хора разпространиха изображението, обиждайки го, наричайки го терорист. А цялата работа беше шега от страна на приятелите на този човек, споделили снимката с коментар: „Ето го терористът!“. Осъзнах, че той не е терорист. Нещо повече, имаше и проблеми – на следващия ден беше повикан от полицията, където обясни, че въобще не е бил в Париж по време на атентатите. Още един сериозен случай, но от Германия. Има един сирийски бежанец – Анас Модамани, който през 2015-а си направи селфи с Меркел. По-късно той заведе дело срещу Фейсбук, защото всеки път, когато имаше атентати в Европа, най-вече в Германия, хората споделяха снимката му, казвайки: „Бежанецът, който си направи селфи с Меркел, е терорист“. Снимката му беше много популярна. Навсякъде по света има хора, които я публикуват и казват: „Модамани е терорист“. Пример за директния ефект на фалшивата новина върху реалността.
Как в Европа и в САЩ си създаваме мнение по важни за обществото теми, как фалшивите новини променят политиката и защо проблемът за дезинформацията е всъщност въпрос за доверието и в политиците, и в медиите – чуйте още по тези теми в интервюто на Лора Търколева с Жак Пезе в звуковия файл.
