Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов коментира в "Неделя 150" актуализацията на концепцията за национална сигурност, модернизацията на армията и пътя към общата европейска отбрана.
Той припомни, че в ЕС миналата година се прие нова глобална стратегия за сигурност. Предишната беше от 2003-а година. Настъпиха редица изменения, които налагаха нашата стратегия да бъде преработена и допълнена и нейният хоризонт да бъде удължен до 2025 година. Сред новите елементи е киберсигурността.
По наши разчети разходите за отбрана за догодина са 1,6 от БВП. Всяка година на етап планиране процентът е един, но при реалното изпълнение този процент може да падне. По принцип нашият военен бюджет се движи към нарастване. В периода на срещата в Уелс имахме, 1,38, после 1,5 и сега се движим към 1,6 на сто разходи за отбрана.
Ще нарастваме бюджета към 2 процента, а също и капиталовите разходи в този бюджет, т.е. за модернизация. Това има връзка и с участието ни в евроинициативи. Модернизцацията става ключов елемент, подчерта Запрянов.
Новата европейска стратегия фокусира амбициите на ЕС да остане глобален играч и да разполага с ефективни военни способности. Сега в голяма степен европейската отбрана зависи от САЩ. Тя е допълнение към способностите на НАТО. Трябва да се дефинира нивото на европейска амбиция в отбраната и как ще я постигнем. Подходът на отбранителното планиране в НАТО е различен от ЕС. НАТО е военна организация, ЕС – икономическа. ЕС досега не е харчил пари за общи военни способности на ЕС. Сега се прие план за европейска отбрана, в който за първи път се създава Фонд за отбрана. Идеята е на базата на единни проекти да се започне с обединение на въоръжените сили на Европа, а на отбранителната индустрия.
По време на Председателството ни ще бъдат поставени основите именно на този план за европейска отбрана. По силата му държавите ще се обединят на доброволни проекти с конкретни отбранителни способности – технологии, въоръжение и техника. Трябва да се координират усилията, за да няма дублиране между страните, допълни Запрянов.
Над 46 проекта са предложени от страни от ЕС. България не е предлагала, но е анализирала 12 и е определила 5 приоритетни проекта. Ако бъдат одобрени, ние ще инвестираме заедно с другите страни. До 11 декември трябва да кажем към кои проекти се присъединяваме. Ще има план с какви инвестиции ще участваме. Ще участваме в проекти, които са нужни на България. Част от тези неща са в трите проекта. Второто условие е да имаме налични средства за инвестиране и да търсим и участие на българската отбранителна индустрия. Има високи изисквания и на технологично ниво, и като оперативна съвместимост, и като гъвкавост. Може да искаме да се присъединим, но трябва и да отговаряме на условията, подчерта заметник-министърът.
Ще предложим нов проект за самолета и бойната машина. Капиталовите разходи в бюджета а 2018-а ще бъдат достатъчни за проекта за самолет и бойна машина. Това решение е взето на ниво българско правителство и ще бъде изпълнено. Разсрочването във времето дава възможност за финансиране и на трите проекта. Проектът за сухопътните войски зависи от сторнираните средства на проекта за ВВС, каза още Атанас Запрянов.
Длъжни сме със собствени сили да носим еър полисинг по Закона за отбраната и въоръжените сили. Това е грижа на правителството – поддържането на МиГ-29, докато имаме нови самолети. Ние не изпълняваме съвместна мисия, защото не можем сами, а защото има такова решение на НАТО. Румъния и Полша също го правят. Това е с цел подобряване на оперативната съвместимост. Въздушните операции са не само под национален, но и под натовски контрол, допълни Запрянов.
Той коментира и сумата от 100 милиона повече в новия бюджет за отбрана:
Образованието и националната сигурност са приоритет в новия бюджет. Искахме повече, но сме доволни. В момента се работи упорито по въпроса за конкретното повишаване на заплатите. Ще има диференциация, за да бъде справедливо увеличението, каза още Атанас Запрянов.
Интервюто на Диана Янкулова с Атанас Запрянов чуйте в звуковия файл.
