След голямата криза през 2008-2009 година, след няколко неуспешни присъединявания на нови страни-членки имаше едно усещане за това, че може би този процес трябва да бъде малко задържан, че трябва да се вгледаме първо в себе си, да видим какво не върви вътре в интеграционната политика на страните-членки и след това отново да се върнем към тази тема за разширяването. Може би сега е дошло времето отново да се погледне към разширяването. Всъщност това е един постоянен хоризонт на ЕС. Крайната цел е все пак да се събере в този съюз наистина цялото това пространство, което и географски, и политически, и икономически отговаря на общите ценности и критерии именно за Европа. Това съвпада донякъде и с българското председателство – един добър инструмент да се поставят значително по-практично тези въпроси с надеждата, че българското председателство би могло да спомогне да се види до колко е реалистично именно това присъединяване на тези общо пет страни на бивша Югославия.
Има и в някакъв смисъл един негативен опит от голямото разширяване, което стана през 2004 година, добави още Попов:
12 държави се присъединиха едновременно към ЕС, всяка една със своите специфики и особености. От тази гледна точка има един много важен урок – преди да осъществим фактическото присъединяване на дадена страна, ние трябва да видим в нея един много висок процент на европеизация, т.е. не трябва да се съгласяваме или да смятаме за достатъчни декларациите на политическите елити и правителствата на тези страни. Трябва да погледнем наистина дали самите общества са готови да се присъединят по един естествен начин към това, което се нарича ЕС.
Цялото интервю със Здравко Попов можете да чуете от звуковия файл.
