12-годишен Хенри стъпва на българска земя през 1934 година с майка си, точно на Коледа. Пристигат от Дрезден. Баща му е дошъл малко по-рано. Семейството избира България, за да останат в Европа, въпреки че имат възможност да заминат за Куба или Аржентина.
Ние бяхме като ударени по главите, когато пристигнахме, защото нищо не разбирахме. Всичко говори български, никой не говори немски. Имахме трудно време, първите няколко месеца. Най-трудното беше езикът. Намерихме някои хора, които говореха по малко немски и тогава се оправихме.
Работа за родителите на Хенри няма или се намира трудно.
Баща ми изобщо като евреин нямаше работа, за никакви хора от този произход. Германското влияние беше много силно.
Близките им остават в Германия и те научават, че са били убити, но в България ситуацията е друга:
В България ние се чувствахме свободни. Нямаше преследване чак до 1940 година, когато ни сложиха жълтата еврейска звезда, която трябваше да бъде зашита към дрехите. Цар Борис Трети спаси българското еврейство и плати с живота си. Съжалявам, че напуснах България, но напуснах България заради това, че искаха да стана член на Комунистическата партия, за да мога да превеждам за българските ведомства и не станах член на партията.
В Съединените щати Хенри Орлов работи като офис мениджър, а след това:
Учих няколко години данъчните закони и от 1970 година се занимавам с данъчни заявления за мои клиенти.
30 години Хенри Орлов е бил и преводач в съда на български и немски. Ако някой го попита откъде е, мъжът казва, че е от Германия, но:
Но България ми даде тази възможност да съм още жив и се гордея да го кажа. Всеки ден си мисля за България.
Най-големият урок той обобщава с една дума:
Надежда. Ако имате надежда, в смисъл утре слънцето пак ще изгрее, или ако имате надежда, че нещо ще се оправи, защото вие виждате края на този проблем, това е едно от най-важните неща.
И съветът му:
В живота да няма омраза, да няма завист и ще живеете един много спокоен живот.
