Леонид Исаев - арабист, преподавател във Висшето училище за икономика в Москва, коментира за "Събота 150" ситуацията в Сирия:
Първо, периодът на активни военни действия е към края си. Всички имат интерес от това, защото Иран, Русия и Турция са много изтощени от участието си в продължаващия няколко години конфликт. Второ, на прага сме на преговори и трябва да се подготвим за тях. Има и някои проблеми, защото досега всички тези страни са имали различни виждания за следвоенното бъдеще на Сирия. Както и различни цели. Можем да говорим само за някакви ситуативни сходства в позициите по някои въпроси. Глобалните цели са различни. И по редица от спорните въпроси така и не успяхме да се споразумеем. Мисля, че всяка от страните ще положи максимални усилия да осигури по-добри позиции на онези сили, на които ще залага по време на преговорите.
Доколко предлаганият от Русия конгрес на националния диалог в Сирия е съвместим с женевския преговорен процес?
Доколкото знам, срещата в Сочи е отложена за януари и по този начин се разминава със срещата в Женева, която е на 28 ноември. Във всеки случай това е алтернатива, която не е съвсем ясна. Проблемът е, че досега няма ясно виждане и разбиране как да се осъществи тази среща, заради което тя беше отложена. Тази идея за първи път беше изказана от Путин през октомври в рамките на Валдайския клуб и засега, струва ми се, тя виси във въздуха и не намира практическо въплъщение. Големият въпрос е доколко изобщо ще бъде осъществена срещата в Сочи. Със сигурност обаче тя не трябва да подменя женевския преговорен процес. В противен случай ще видим формализация на преговорния процес и политическият диалог ще загуби всякакъв смисъл. Могат да се водят допълнителни консултации, но при това всички страни трябва да си дават сметка, че крайните решения за сирийското бъдеще трябва да се вземат само в Женева. При посредничеството на ООН и при отсъствието или минималното влияние на външните играчи, изключително от сирийските политически играчи.
Каква ще бъде съдбата на сирийския президент Башар Асад?
Това е добър въпрос. Мисля, че можем да констатираме следния факт: Асад победи в тази война. Може би не напълно, но сега, в навечерието на преговорния процес, неговите позиции са за предпочитане пред тези на опозиционните сили. Това не е нито добро, нито лошо, а факт, който трябва да отчитаме. Какво всъщност означава това? Означава, че ще ни бъде много трудно да намерим някакво дългосрочно решение за Сирия, защото страната се нуждае от истински общонационален диалог между всички страни в конфликта. Трябва да бъдат решени в същността им етническите, верските, политическите и социалните конфликти в Сирия. За целта е необходим истински диалог, в който страните да са готови на компромиси. Този диалог е много трудно постижим, когато имаме ясно изразени победител и победен. Не виждам никакви възможности или сили, които биха могли да накарат Асад да търси компромис. Той не желае компромиси, защото се чувства победител. Проблемът на Сирия е, че можем да намерим някакво краткосрочно решение, но не и дългосрочно стратегическо решение за целия сирийски народ. С други думи, на този етап можем най-много да приключим войната, но не и да постигнем мира. От тази гледна точка не се съмнявам, че Асад и неговото баасистко правителство ще се задържат на власт.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
