В София се провежда международна научна конференция "Ценности, структури и институции в България 10 години след присъединяването ни към ЕС".
Трябва да кажем, че периодът на европейското ни членство съвпадна и с периода на голяма, глобална икономическа криза, така че ефектът не е такъв, какъвто можеше да бъде, но генерално можем да кажем, че има значително нарастване на доходите за този период, което се дължи на по-големите инвестиции. За съжаление това нарастване не е в еднаква степен за трите подоходни групи. То е около 60% за високите подоходни групи и около 55% за средната класа и за бедните. Така че добрата новина е, че има нарастване на доходите, но негативната тенденция на неравенствата и от друга страна, България все още остава с все още по-ниски доходи в сравнение с останалите европейски страни, което оказва натиск и увеличава желанието за емиграция на хора в трудоспособна възраст.
Според Румяна Стоилова българите продължават да вярват повече на европейските институции:
Трайна е тенденцията българите да имат по-голямо доверие към Европейския парламент, европейските институции, отколкото към българските, и заради това, когато се задава въпросът: "Ако спрат кохезионните фондове, дали българите ще бъдат все така убедени привърженици на ЕС?", можем да кажем "да", защото допълнително основание е именно отношението към европейските институции, на които се гледа като на гарант за спазване на правилата, на по-голяма прозрачност и ефективност и на българските институции.
Стоилова посочи, че днес ще бъде представено и изследване за дарителството:
Това изследване беше направено като терен през тази година. Изследването хвърля един своеобразен мост между миналото – традицията за даряване в миналото до Втората световна война – и измерва и настоящата готовност да се дарява за образование. За съжаление една от тенденциите е, че не най-богатите дават за образование, а именно представителите на ниската средна класа.
Интервюто на Диана Дончева с Румяна Стоилова можете да чуете от звуковия файл.
