Света великомъченица Варвара е родена в края на III в. Загинала мъченически за християнската вяра в началото на следващото столетие. Девойката била безмерно красива и баща ѝ я затворил в каменна кула, за да я предпази от мъжките погледи. Той бил езичник с благородно потекло. Когато решил да пусне дъщеря си в света, за да си намери съпруг, тя срещнала християни и приела Христос за свой бог. Това ядосало баща ѝ, който наредил да я измъчват, а след като отказала да се отрече от вярата си – да я обезглавят. Според повечето сведения за живота на Св. Варвара, това се случило на 4 декември – денят, на който православни и католици почитат паметта ѝ. Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които не са имали време да се покаят и причестят.
В българската традиция тя е закрилница на децата от болести, най-често от шарка. Наричат празника Варвара, Варварица, Варваринден, Варвардан. Както и в деня на Св. Екатерина, жените приготвят пресни питки, които намазват с мед, излизат пред дома си и раздават на всеки, който мине оттам. Специален ритуал за здраве извършват и децата. Рано сутринта те се събират и кладат огън. Трябва да са три, пет или седем, в никакъв случай – четен брой. Всяко от тях носи дърва за огъня и по няколко шепи зрял боб, който варят в глинено гърне. Преди да добавят сол и лук, се изважда от боба и се слага на коляното на всяко дете по три зърна. Детето, което прави това трябва да е изтърсак – последно чедо на родителите си, след него майка му „се е отродила“. Другарчетата му са насядали в кръг. Всяко от тях трябва да изяде зърната от коляното си без да ги пипа с ръце. Селяните, които имат стада отиват при децата и взимат от тези зърна, слагат ги в кърмилото на овцете, за да не ги лови шарка. Ако пък ги хване – да карат по-леко. Вярва се, че от Варвара до Игнат (20 декември) денят „се дигал“ колкото иглен връх, а от Игнат до Васил (1 януари) – пак колкото иглен връх. На Варвара „се заварват“ денят и нощта и стават равни. До Варвара расте нощта, а от Варвара до Игнат – не расте нито денят, нито нощта. От Игнат до Нова година денят расте „колкото петелът може да рипне от прага“. До св. Атанас нараства един час. На Варвара карат децата да скачат, за да не ги завари Варвара. Или палят огън на кръстопът и ги карат да го прескачат, за да се предпазят от болести.
Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия. В представите на народа ни Варвара е сестра на света Сава (празникът е на 5 декември) и на свети Никола (6 декември). „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”
На някои места наричат празника Женска Коледа. „Варварки“ – млади момичета с новите си премени, обикаляли по къщите и наричали за здраве и берекет. Стопаните ги дарявали с боб, сушени плодове, ябълки и брашно. Съществува и друг обичай, характерен за това време на годината – гадаене по първия гост, влязъл в къщата. Ако „полазникът“ е добър човек, ако влезе в дома с пълни ръце, следващата година ще е добра. Извършвали и ритуал, който да пази кокошките да не ходят по чужди дворове и да не се губят – стопанката на дома хвърляла зърна в кръг от въже и птиците, примамени от храната, се събирали в него.
