Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Андре Сапир от най-престижния брюкселски институт "Брюгел" смята, че България трябва да се присъедини към единния банков съюз преди влизането си в еврозоната. Сапир е убеден, че страната ни ще стане част от валутния съюз. По отношение на участието на България в банковия съюз и Европейския валутен фонд, когато бъде създаден, Сапир отговори:
Не виждам причина за участие в Европейския валутен фонд, ако дадена държава не е част от еврозоната или на Банковия съюз. Ако ме питате дали България трябва да се присъедини към Европейския валутен фонд преди да влезе в еврозоната, отговорът ми е да, но само ако участва и в Банковия съюз.
Освен мисията да дава заеми на правителствата, които по някаква причина нямат достъп до финансовите пазари, новият фонд ще има и задачата да оказва подкрепа на банковия съюз. Знаете, че той има три елемента. Единият е за на надзор, който се осъществява от Европейската централна банка. Другият е свързан с възможностите за преструктуриране на банките и за него има отделен фонд. Третият, който все още не съществува напрактика, е схема за гарантирането на депозитите. Преструктурирането би трябвало да се извърши с помощта на банките от системата. Реално в момента Фондът за преструктуриране не може да бъде използван, защото в него има много малко средства. Дори и след време, когато във фонда се натрупат доста повече средства, той ще има нужда от допълнителна гаранция. Тя може да бъде осигурена по различни начини, включително и чрез заеми от други правителства. Ролята на Европейския валутен фонд ще бъде именно тук - да подкрепя този процес.
На въпрос как ще се вземат решенията в Европейския валутен фонд той обясни:
В момента Европейският стабилизационен механизъм решава единодушно. Това означава, че всички държави трябва да подпишат дадено решение. Има случаи, както е например в Германия, когато се изисква разрешение от местния парламент за този подпис. Това е ужасен начин на работа, защото стабилизационният механизъм не може да помогне на дадена държава в ранния етап от кризата - т.е. когато проблемът е възникнал. Той се намесва, когато кризата вече се е задълбочила. Разбира се, по-добре е късно, отколкото никога, но още по-добре е ранна намеса - независимо дали говорим за финансова или за дългова криза. Участието на механизма в ранните етапи от развитието на кризата ще направи решението много по-малко болезнено. Именно в тази насока очаквам Европейската комисия да предприеме действия.
Относно намерението на Брюксел да създаде Европейски валутен фонд, към който България може да поиска присъединяване преди да получи зелена светлина за членството си в еврозоната, Сапир коментира:
Не виждам причина за участие в Европейския валутен фонд, ако дадена държава не е част от еврозоната или на банковия съюз. Както знаете, единствено държавите, които са част от еврозоната, са задължени да участват и в единния банков съюз. Той обаче е отворен и за други държави, които биха искали да се присъединят - например, България. Засега няма държава извън еврозоната, която да участва в банковия съюз, но Дания и Швеция обмислят този въпрос. Затова въпросът е много интересен - особено за държави като България и Румъния, където по-голямата част от местните банки всъщност имат централи в страни от еврозоната. Когато се присъедини към еврозоната, което аз съм сигурен, че ще се случи все някога, България ще трябва да се присъедини към банковия съюз и към валутния фонд на Европа. Ако ме питате дали България трябва да се присъедини към Европейския валутен фонд преди да влезе в еврозоната, отговорът ми е "да", но само ако участва и в банковия съюз. Иначе не виждам причина за това.
Присъединяването към единния банков съюз е една от целите, поставени от гуверньора на БНБ Димитър Радев още при встъпването му в длъжност. Това е още една важна крачка за присъединяването към еврозоната, което бе одобрено и от Международния валутен фонд
