Да отбележим и още нещо - че текстът на тази резолюция беше дълго време дискутиран и в своя по-твърд вариант вероятно нямаше да има такъв категоричен резултат (на подкрепа от 14 страни-бел. ред.), тъй като в сегашния текст не се споменава името на американския президент, дори няма конкретно обосновано посочено за какво става въпрос, а принципно се критикува евентуално промяната на статута на Йерусалим. Дори в първоначалния вариант се призоваваше да бъде забранено каквото и да било преместване на посолства в Йерусалим до приключването на преговорите. Тоест всички тези подробности бяха отхвърлени от Великобритания, Франция, Япония, от Украйна и поради тази причина се отиде на по-мекия вариант. Според мен обаче, по-интересен е самият дебат вътре по време на дискусията - наистина твърде много емоции, но зад емоциите имаше и много интересни политически мотиви, политически позиции на отделните страни членки. Великобритания каза, че в конкретния случай те не споделят същото становище както своя постоянен съюзник САЩ. Това, което ми направи впечатление, е изказването на руския представител, който всъщност постави акцента, че Русия е готова да бъде честен посредник - тоест направиха анонс да заемат мястото на Съединените щати като основен фактор в Близкия изток, коментира проф. Чуков и обобщи:
Всичко това подсказва наистина много силен дебат, много силно противопоставяне - освен на терен, така и на дипломатическо и международно равнище.
Той прогнозира много активно противопоставяне и дипломатически сблъсъци в различни международни организации, тъй като палестинците поемат курс към членство в такива организации - нещо, което преди е било договорено да не правят. Според анализатора палестинците ще започнат да търсят подкрепа от страна на Иран, Катар, Турция и всъщност основният поставен въпрос ще бъде кой ще плаща издръжката на Палестинската автономия.
Целия анализ може да чуете от звуковия файл.
