Това се постига с много труд, с много желание и с много говорене с хората – смятам, че знанието, разбирането и говоренето с хората е едно от най-важните неща, за да е по-успешен процесът на донорство и да има надежда за живот за повече хора, нуждаещи се от трансплантация, изтъкна д-р Маринова:
Смятам, че е едно от най-важните неща, защото доскоро тази тема в България беше непозната, за нея не се говореше, а когато една тема е непозната, тя е страшна и могат да се правят спекулации с нея.
Затова е важно хората да знаят какво точно представлява донорството, трансплантациите, мозъчната смърт, кога могат да заявят своето съгласие или несъгласие. Важното е хората да могат да вземат своето информирано решение, независимо какво е то.
Това е въпрос на вътрешно убеждение – има хора, които не разбират акта на донорството, има хора, които по някаква друга причина не желаят техния близък да стане донор, има хора, които, непознавайки добре своята религия, смятат, че тя им забранява. Различни причини има за отказ от донорство, коментира още Сибила Маринова. Тя обясни, че при установяването на мозъчна смърт – диагноза, след която може да се даряват органи, медицината е категорична.
Мозъчната смърт е диагноза, която е сигурна – тази диагноза никога не може да бъде сгрешена:
Хората трябва да знаят, че това е 100%, не може да стане грешка с тази диагноза, тя се поставя от комисия от трима лекари, с няколко клинични прегледа и инструментално изследване. Така че, когато лекар застане пред близките и обяви, че пациентът е в мозъчна смърт, те трябва да знаят, че това не може да бъде сгрешено. В световен мащаб няма пациент, събудил се след поставяне на диагноза мозъчна смърт. Няма лекар, за съжаление, в световен мащаб, който да може да лекува мозъчна смърт.
Според д-р Маринова причината за това броят на донорите в България да остава малък е свързана и с непознаването на темата, но и със законодателството:
Защото законът е направен така в България, че, въпреки че презумпцията е: "Ако не съм заявил несъгласие, значи съм съгласен", задължително се иска съгласието от близките и това могат да бъдат майка или баща, брат или сестра, син или дъщеря, съпруг, съпруга – само тези близки са посочени в закона.
Затова Сибила Маринова смята, че трябва да има и законова промяна: Според мен трябва хората да имат и двете възможности – да могат да заявят своето несъгласие и да могат да заявят и своето съгласие. В редица държави, които са с много голям процент донори, вземането на съгласието от близките не е необходимо, ако човек сам е взел своето решение. Това е тежестта на собствената воля, подчерта д-р Маринова.
Интервюто на Веселина Миланова със Сибила Маринова можете да чуете от звуковия файл.
