Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Най-сериозно от купуването на гласове на избори от 2013-а година насам са областите Благоевград, Монтана, Хасково и Добрич - това става ясно от изследване на политолога Стойчо Стойчев, което ще бъде представено в Софийския университет "Св. Климент Охридски" тази вечер.
Като погледнете тази география ще видите, че няма район в България, който да е незасегнат от този феномен. Дори в големите градове като София, Пловдив, Варна също имате голямо количество на контролиран вот. Разбира се, съизмерено към общото количество гласове, които се подават в тези градове, не е толкова голямо, но пак съществува, така че става въпрос не за изолирана патология или за изолирани епизоди, а за пандемия, изтъкна Стойчо Стойчев в интервю за предаването "12+3".
"Контролираният и купен вот като инструмент за завладяване на държавата от организирани престъпни мрежи - политически рискове и тенденции" е обобщение на серия от изследвания, обхващащи всички избори у нас от 2013-а година насам:
В нея влизат няколко парламентарни избори - един местен, един европейски, един президентски, за да може да се даде пълна картина на феномена "контролиран вот" и "купуване на гласове" в съвременната българска демокрация.
Пиковете са най-вече по време на местни избори, защото при тях малкото количество контролирани гласове водят до получаване на мнозинства в общински съвети или печелене на цели кметски места. Разбира се, най-нисък би трябвало да бъде интересът по време на президентски избори, тъй като там количеството гласове за определен резултат е доста голямо. На последните президентски избори през 2016-а година, тъй като беше оспорвана надпреварата, имахме доста по-голям и засилен интерес към контролирането на вота.
За периода от последните четири години директно спазарените под една или друга форма гласове варират между 180 000 и 250 000 гласа, обобщи Стойчев:
Тези, които трябва да добавим - около 90 000 членове на секционни комисии, наблюдатели, и като добавите и членове на семействата, процентът наистина може да достигне застрашителни размери.
Това е системна характеристика на българската избирателна практика и основният инструмент, който конкурентните престъпни мрежи използват, за да овладяване на публичните институции, като целта е след това да се преразпределя публичен ресурс - под формата на обществени поръчки, назначения и т.н., коментира политологът. Той уточни, че в социодемографско изражение най-податливи към купуването на гласове са ниско образованите хора и онези, които се намират в тежки социални зависимости.
Стойчев поясни още, че на контролен въпрос дали отново биха продали гласа си, хората, които са го направили, казват, че отново биха го направили:
Те си имат собствени мотивации. В повечето случаи става въпрос за някои лоялности, които са чисто неформални: към местния лидер, към работодателя... Но това не е гласуване по съвест. /.../ А отделно от това има хора, които не са си продали гласа, но казват, че биха го направили, стига някой да им предложи пари за това.
Ефективните мерки срещу купуването на гласове не са законодателни, категоричен е Стойчев:
Колкото и да се криминализира купуването и продаването на гласове, става дума за цивилизационен проблем, не за правен. Така че, със създаването на нови правни норми нова, несъществуваща социална действителност ние не бихме могли да създадем.
Цялото интервю със Стойчо Стойчев слушайте в звуковия файл.
