Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мозъкът се нуждае от предизвикателства, далеч от рутината

Доц. Венелин Герганов: Едва 5% от мозъчните тумори са генетично обусловени

Няма повишаване на заболеваемостта от тумори на мозъка, днешната диагностика е по-добра

Доц. д-р Венелин Герганов
Снимка: Личен архив

Само 5 на сто от мозъчните тумори имат генетична обусловеност. По-голямата част са придобити - включително злокачествените, вследствие на влиянието на околната среда върху нашите гени или върху техните продукти. Това обясни в интервю за предаването "Хоризонт до обед" доц. д-р Венелин Герганов, старши лекар в Международния институт по невронауки в Хановер и доцент по неврохирургия в Хановерския медицински университет:

Естествено фактори като радиация, токсини, различни вируси са спрягани много често като етиология. Но няма нито един фактор, който еднозначно да може да се свърже с появата на мозъчен тумор. Дори травми на главата в детска възраст могат да увеличат риска от появата по-късно на мозъчен тумор.


Колкото по-рано се постави диагнозата на един мозъчен тумор, толкова по-добри са шансовете ни да го овладеем, подчерта специалистът:


Тоест, при първите признаци на нарастващо, прогресивно главоболие, сънливост, нови епилептични припадъци, промяна на характера на познати епилептични припадъци, поява на слабост или някакви други неврологични отпадни симптоми, да се потърси лекарска помощ. Една малка част от главоболието има структурна мозъчна причина за това нещо и затова по-скоро акцентът е в новопоявило се главоболие или главоболие, което изведнъж си променя характеристиката и е съпроводено с някой друг от изброените симптоми.


Неврохирургията днес е много по-различна от тази, която беше преди 20-30 години. Напредъкът в областта на невроонкологията също е много голям, разказа доц. Герганов.


Мозъчните тумори са две големи групи:

Едната група произлиза от самите мозъчни клетки - тумори, които се степенуват от първа до четвърта степен с нарастваща степен на злокачественост, а втората група произлиза от другите структури в черепа - като обвивките на мозъка или черепно-мозъчните нерви. В тази втора група обикновено туморите са доброкачествени. Те са най-често по-близко до кората или в основата на мозъка, но извън самия мозък. Проблемът при тях е обаче, че поради това разположение много често обхващат някои важни артерии като сънната артерия или са в интимна близост до черепно-мозъчни нерви като лицевия, слуховия нерв и това е интересно. Ако се махнат изцяло, това да означава излекуване за пациента, но това е изключително трудно да се постигне, без да се увредят съответните структури.
Няма повишаване на честотата на заболеваемостта от тумори на мозъка, към днешна дата диагностиката е по-добра, посочи още д-р Венелин Герганов. Сам по себе си стресът не може да доведе до появата на тумор, допълни той:
Но стресът или непълноценният живот, или прекаляването в една или друга посока създават обща слабост на организма, която може би не би могла да се справи с един новозараждащ се тумор. Но няма пряка връзка.
Мозъкът се нуждае от постоянни предизвикателства, за да го поддържаме здрав и активен, обобщи д-р Венелин Герганов:
Мозъкът трябва да се разглежда като един мускул. За да функционира мускулът, той трябва да всеки ден да се тренира, той има нужда от храна - трябва да го захранваме с нови стимули, с нови задачи, с нов тип занимания. Да не влизаме в някакви утвърдени пътеки на навици, на привички - шансът да остане вечно активен, вечно млад - той ни дава възможност да правим всички тези неща до много години. Един от много хубавите начини за профилактика на Алцхаймер например е да започне да се учи нов език на 50, или на 60, или на 70 години, на нов музикален инструмент. Всяко нещо, което стимулира мозъка - духовно, физическо, пряко, индиректно, е нещо, което го поддържа жив и активен.
Доц.Венелин Герганов завършва Медицинския университет в София, специализира неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Александровска болница, работи в болница "Св. Иван Рилски". От 12 години е неврохирург в Специализираната болница за неврохирургични заболявания към Международния институт по невронауки  в Хановер, Германия. Научните интереси на доц. Герганов са в областта на хирургията на мозъчната основа, невроонкологията и гръбначната хирургия.
Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна