Всъщност ние наблюдаваме ескалация на езика на омразата и призоваваме за помирение, тъй като, първо, ние сме контактна точка към Организацията за сигурност и сътрудничество за престъпления от омраза и искаме да призовем обществеността, институциите, партиите и всички организации, и разбира се, всички граждани на нашето общество да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована и демократична дискусия и публична критика.
Според Джумалиева границата между свободата да изразяваш свободно своето мнение и позиция и словото на омразата е много малка.
Тя заяви, че правото именно на свободно изразяване е фундаментален принцип, залегнал в Конституцията и в Конвенцията за правата на човека, Хартата за основните права на Европейския съюз, но то не е абсолютно право и носи със себе си ограничения – особено в случаите, в които това право нарушава правата на другите:
Ние трябва да определим тези граници на толерантността, за да продължим да се гордеем с това, че сме един от най-толерантните народи и че правим всичко възможно за защита на своите граждани.
Ръководителят на Комисията за защита от дискриминацията бе категорична, че демократичните общества се гордеят със свободата на словото, но враждебното слово и словото на омразата са нещо различно. Тя припомни, че понякога словото на омразата прераства в престъпления от омраза, които са криминализирани.
Джумалиева призова за конструктивен дебат за Истанбулската конвенция, за да може обществото да е запознато с проблемите, свързани с нея, ако има такива. Тя припомни, че КЗД е представила своята позиция относно конвенцията пред в Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание, като е отстоявала позицията да се сезира Конституционният съд.
Според д-р Джумалиева председателстваната от нея комисия е заинтересована от дебата за Истанбулската конвенция и го следи с интерес.
Освен това при нас специално по отношение на Закона за защита от дискриминация може би ще се наложат известни изменения и допълнения на Закона с оглед, примерно, разширяване на признаци или пък даване на легални дефиниции на определени признаци.
Според Джумалиева КЗД препоръчва ратификация на конвенцията, но:
Нека компетентните органи – Конституционният съд и след това, разбира се, Народното събрание – да се произнесат по този въпрос пред обществото.
В заключение по отношение на прояви като "Луковмарш" Джумалиева заяви, че би посъветвала местните власти:
Да не допускат подобни прояви, които всъщност поляризират обществото и които създават една трибуна и предпоставка за разразяване на езика на омразата, но става въпрос тук не само за "Луковмарш" – за всякакви подобни прояви, от които може да ескалира език на омразата.
Цялото интервю на Ирина Недева с доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминацията, можете да чуете от звуковия файл.
