Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
140-годишнината от рождението на забележителната българка Богдана Гюзелева-Вулпе е повод да си спомним за една от основателките на българския оперен театър, певица - участничка в първите постановки на театъра, и най-важното - първата българска жена композитор. Огромен е приносът й към развитието на българското професионално музикално изкуство.
Богдана Гюзелева-Вулпе е родена на 5 февруари 1878 г. във Велико Търново, в семейството на видния възрожденец и обществен деец Иван Гюзелев. Завършва Дрезденската консерватория, като за вокалната й подготовка се грижи проф. Зиферт. През 1903 г. се омъжва за бесарабския българин Иван Вулпе - известен млад певец, и двамата заминават за Иркутск, където преподават в Имперското музикално училище и пеят в местната опера. Когато в България започва полемика за създаване на български оперен театър, двамата се завръщат в родината и се включват в борбата, а когато Оперната дружба е вече създадена, те участват в първите постановки.
Богдана Гюзелева е на сцената с разнообразен репертоар - от лиричните сопранови партии като Графинята от „Сватбата на Фигаро“, Неда от „Палячо“ (първата цялостна постановка на оперна творба в Оперната Дружба през 1909 г.), до Кармен от едноименната опера. Участва в премиерите на оперите, написани от български композитори, като „Борислав“ от маестро Атанасов, “Тахир беговица“ от Хаджигеоргиев, “Сиромахкиня“от Манолов и др.
В същото време Богдана Гюзелева усилено композира - сама пише либретата на оперите и оперетите си, има дарба на поетеса. Учи композиция при чешкия музикант Йозеф Швертнер. На 30 март 1915 г. е премиерата на операта й „Психея“ по романа на Купър. Постановката е на солистите на Оперната дружба, като тя пее главната роля, а дирижира маестро Атанасов, режсьор - Драгомир Казаков, танците поставя Пешо Радоев. През 1917 г. в театър „Одеон“ е поставена първата й оперета “Съюзници“. Общо създава три опери: освен "Психея", “Ферандо“ по поемата на Лермонтов „Испанци“ и “Пародия“, поставена в Измир. Оперетите също са три - след „Съюзници“ композира „Махараджа“ и „Любов“. За солисти хор и оркестър Гюзелева е написала Симфонична картина по народни мотиви, песни по стихове на Хайне, правила е много обработки на български, френски и хърватски народни песни. За съжаление никоя от тези творби днес не се изпълнява.
През 1917 г. Богдана Гюзелева-Вулпе заминава за Виена и Берлин, а после се установява в Измир, Турция. Завръща се в България през 1928 г. Напълно забравена, тя живее в мизерия. Умира на 19 май 1932 г., на 54 години.
Рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" можете да чуете в звуковия файл.
