Да бъде предоставена добра грижа за пострадалите, е задача на центъра, по която работим от 20 години в Перник и целия Югозападен регион. Наскоро в Гоце Делчев също се появи кризисен център.
Много е малка легловата база. Налага се да настаняваме повече хора. Не може да се прогнозира човешката трагедия и кризата, особено при такава тежка проблематика. Около 85 процента са жените и децата. Те са физически и емоционално пресирани. В 21-ви век телесното наказание битува като начин за възпитание.
Идват и мъже, предимно възрастни, които са пострадали от своите деца, най-вече синове. Идват и възрастни хора, които са ограбени, разказа Велева.
Случаите се увеличават, показва опитът ни. Хората заговориха за домашно насилие. Има около 40 нови случая. Това за нас е критерий, че хората вече разпознават проблема и виждат, че не е страшно да се признаят за пострадали.
Имаме добро законодателство. Да, то трябва да се оптимизира. Чудесно е, че Истанбулската конвенция ще даде възможност държавата да поеме на ангажимент за разкриване на нови кризисни центрове. Но е много важно като хора да разпознаваме проблема. Не трябва да се срамуваме да потърсим помощ. За съжаление, водещият проблем е страхът, срамът и вината.
Има лавинообразно предаване, преповтаряне на грешен модел. Трябва да прекратим това. Всички ние трябва да сме си на място. Да имаме чувствителност като граждани, подчерта Велева.
По последни данни не се отливаме от останалите общности. Оптимист съм за българския народ, защото българинът говори. Много голяма част от пострадалите разпознават проблема и говорят. Българското общество не разпознава психологическото насилие. Надявам се все повече хора да държат на своята свобода и личната си ценност. Тогава даваме добър пример и на нашите деца, каза още Екатерина Велева.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
