Изобретението, за което младият учен от катедра „Национална и регионална сигурност“ получи наградата „Еврика“ е за патентованото изобретение „Сателитен спектрофотометър за мониторинг на околната среда“. Разработката е съвместно дело на четирима учени от Института за космически изследвания и на Георги Баев.
Изобретението със сложното име има реално практическо приложение, стига някой да поиска да го произведе и внедри, обяснява Георги Баев:
Приложението му е в дистанционните изследвания на земята от космоса. Благодарение на електромагнитния сигнал, който се излъчва от земята, с новите технологии ние можем да виждаме тези процеси в сферата на екологията – горски пожари, наводнения, цунами, снежни бури, разливи на морета, на езера, на реки. И по този начин чрез събраните данни можем да противодействаме - като получим информация, че над определена територия нещо се случва, да получим спектрална карта със седем цвята от видимия спектър на светлината. То може да бъде изстреляно в космоса като част от системата на един сателит.
Досега защо никой не е проявил интерес към това вече патентовано изобретение, пита се Георги Баев:
По всяка вероятност това са и икономически причини. Трябва да имаме и една много развита индустрия. Ние тук в България не можем да се похвалим с това.
Разработката позволява комбинация и с различни видове камери за наземни и подземни видеозаснемания на промените в околната среда. Към патентованото изобретение засега няма интерес от държавата, въпреки че с него може да се събира изпреварваща информация с цел превенция на бедствия и аварии. Тревожно е, че звеното за аерокосмически наблюдения към МВР е останало на санитарния минимум, коментира Георги Баев. Интерес не е проявила и индустрията. По първоначална информация, за внедряването на сателитния спектрофотометър за мониторинг на околната среда са нужни стотици хиляди евро. Учените се надяват интерес към изобретението да прояви някоя от световните космически сили. Погледът е и към Европейската космическа агенция, в чиято "чакалня" е България, коментира още Георги Баев, който е член на работната група „Космическа политика“ към Министерски съвет.
От поне 10 години тази Агенция ни наблюдава. Тя много добре знае какви успехи е имала България, но това, което иска в момента да се случи и да насочи, е да има партньорство между наука и бизнес. Преди 2 години България подписа споразумение, с което ние ставаме присъединяваща се страна към Европейската космическа агенция. В период от 5 години ние ще бъдем в преддверието на тази Агенция, след което ще станем пълноправни членове. Ползата от ЕКА ще бъде, че тя има голям бюджет подобно на европейските проекти. Този бюджет не се разпределя директно, но той се дава под формата на проекти. Така че българският бизнес и научните институции, разбира се, ще имат възможност да кандидатстват и да вземат тези европейски пари в сферата на космоса, а те са десетки милиони. Първата година бяха одобрени пет проекта, те са в частния бизнес. Втората година бяха одобрени още около 5-6 проекта. НПО спечели един проект за космическо образование. Преди няколко дни беше отворена третата покана на ЕКА към българския бизнес и научни институции да кандидатстват отново. До 2 милиона беше прагът на един проект. Така че към момента ние усвояваме този ресурс около 5-6 милиона. Искам да кажа, че България плаща членски внос за това, че е присъединяваща се страна, той е от порядъка на още 5 милиона, затова е добре фирмите, бизнесът и научните среди да имат повече информация за това, че в момента има покана за проекти.
България няма финансовия ресурс, а и кадровия, за да се върне на пистата като световна космическа сила, но революциите се правят от младите хора, убеден е 31-годишният изследовател Георги Баев. Той си мечтае за специализация в университета „Нихон“ в Япония в направлението за малки сателити, но е категоричен, че иска да прави наука и да живее в България.
