Брутният вътрешен продукт на България се повиши през последното тримесечие на 2017 година с 0,8% спрямо третото тримесечие, когато нарасна с 0,9%, като на годишна база икономическата експанзия се забави до 3,6% от 3,9% през периода юли - септември, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ).
Според експресната оценка на НСИ за четвъртото тримесечие на 2017 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 27,875 млрд. лева, като реализираната добавена стойност е в размер на 24,060 млрд. лева.
Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (цели 82,3% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 22,954 млрд. лева. През четвъртото тримесечие на миналата година бруто капиталообразуването е за 6,297 млрд. лева и формира 22,6% от БВП на страната.
Данните на НСИ показват, че основен принос за икономическия растеж през периода октомври - декември 2017-а година спрямо предходното тримесечие има крайното потребление, което се увеличи с 2,2% след повишение с едва 0,9% през трите месеца до края на септември.
В същото време обаче външнотърговското салдо се отрази негативно на икономическия растеж, тъй като износът на стоки и услуги се сви с 1,1% на тримесечна база, докато вносът нарасна с цели 5,4 на сто.
Графика на БВП на тримесечна и на годишна база
На годишна база крайното потребление за последното тримесечие на 2017-а година се увеличава с 4,7% (след повишение с 4,3% през третото тримесечие), докато брутната добавена стойност нараства с 3,7% (след повишение с 4,0% през предходните три месеца).
През трите месеца до края на декември износът на стоки и услуги нараства на годишна база с 2,0% (след ръст с 4,1% през третото тримесечие) до 16,3325 млрд. лева (относителен дял в размер на 58,6% от БВП). В същото време вносът се повишава с цели 9,4% спрямо година по-рано (след повишение с 5,1% през третото тримесечие), достигайки 17,708 млрд. лева (63,5% от БВП). Доста по-солидният растеж на вноса спрямо износа води до отрицателно външнотърговско салдо през четвъртото тримесечие на 2017-а година в размер на 1,376 млрд. лева, отнемайки 4,9 процентни пункта от растежа на БВП на нашата страна в края на миналата година.
Днешната експресна оценка на НСИ за последното тримесечие на настоящата година, показваща растеж на БВП с 3,6% годишна база, е малко по-слаба от "есенната" средносрочна прогноза на Министерството на финансите, според която икономиката на нашата страна се очакваше да нарасне с 4,0% през 2017-а година преди да последва стабилизация на растежа на нива около 3,9% през следващите три години. Данните за четвъртото тримесечие са малко по-слаби от "зимната " прогноза на Европейската комисия, според която БВП на България е нараснала през 2017-а година с 3,8 на сто.
НСИ представи и данни за състоянието на работната сила и на безработицата в нашата страна в края на миналата година.
През трите месеца до края на декември 2017-а година общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години достига 3,1676 милиона, от които 1,7043 милиона са мъже и 1,4633 милиона са жени. Относителният дял на заетите лица от общото население на възраст 15 и повече години достига 52,3%, което представлява увеличение с 3,1 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2016-а година. Цели 1,9903 милиона от заетите работят в сектора на услугите (62,8% от всички заети лица), в индустрията са заети 966,7 хиляди (или 30,5%), а в селското, горското и рибното стопанство - 210,7 хиляди (6,7% от всички заети лица).
Броят на безработните през четвъртото тримесечие на миналата година достигна 189,3 хиляди, понижавайки се с 11,9% спрямо годината по-рано, докато коефициентът на безработица достига 5,6%, като намалява с 1,1 процентни пункта спрямо последното тримесечие на 2016-а година.
НСИ отчита, че най-малък процент безработни през последните три месеца на 2017-а година са тези с висше образование (едва 16,8% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (35,2% от всички безработни) и лицата със средно образование (48,0% и от всички безработни). Коефициентът на безработица сред висшистите е едва 3,1%, сред лицата със средно образование е 4,7%, а сред хората с основно и по-ниско образование достигна 16,6 на сто.
