Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Т.нар. скандал с руския патриарх е медиен, ние продължаваме да го раздухваме, но той няма да повлияе върху голямата политика. Има други фактори, които тепърва ще определят българо-руските отношения. Това каза в предаването "Събота 150" журналистът Валерий Тодоров, бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва в коментар по темата с изказванията на руския патриарх Кирил за омаловажаване на приноса на Русия за Освобождението от българска страна.
Русия трябва да свиква да признава историческите факти и да се освобождава от наслагвания с годините идеологически национализъм, а изказването на руския патриарх беше инерционно следствие от годините, смята Тодоров:
"Дълго време аз съм ставал свидетел как и руснаци, и представители на другите народности в Русия, смятаха, че писмеността едва ли не са я получили или от Ленин, или от Сталин и това не е анекдот, за съжаление. В същото време малко се знаеше, че обединителят на Руската православна църква е Киприян - също българин, допринесъл много. България положи доста усилия през годините гробът на Киприян - там, където е погребан: недалеч от Българското посолство в Москва, да бъде отбелязан с паметник. Руската страна, Русия, също трябва да свиква да признава историческите факти и да се освобождава от този идеологически национализъм, който се наслага през годините. Мисля, че изказването на Руския патриарх също беше инерционно следствие от миналото и като отдадем дължимото на този факт, все пак трябва да подчертаем, че и реакцията от наша страна не бива да бъде пресилена. Особено с един медиен шум, в който се смесват факти, митове, недостоверни и недобросъвестни факти."
Отношенията между Кремъл и руската православната църква не са така близки, както предполагат някои у нас, допълни журналистът, визирайки тезата, че патриарх Кирил е пратеник на руския президент Путин. Основната част от мисията на руския патриарх беше духовна и символична, подчерта Тодоров. Президентът Румен Радев направи всичко възможно да бъдат умерено разположени и абсолютно политически балансирани всички акценти, свързани с тази годишнина, така че изборът на упрек към президента беше неуместно избрана цел, ако патриархът е търсил този ефект - да упрекне българските власти, заяви още Валерий Тодоров. Той се спря и върху националните комплекси, които пречат на трезвата преценка на ситуации като тази с руския патриарх и българските държавници:
"Ние имаме два национални комплекса един към друг. Единият е, че ние трябва да дължим вечна благодарност, дори във вреда на своите интереси. Другият е тезата за братството, но не с умилението, което понякога внасяме. Онова, което наричаме русофилство, също не смятам, че трябва да бъде преекспонирано. С това, което се каза и по време на тържествата, не беше омаловажен подвигът на нито един от воините. /.../ Българското национално радио, програма "Христо Ботев" беше направила един разказ, така наречените "фичъри" - документален разказ с режисура - изключително интересен: за един ветеран-финландец. Паметта е съхранена. Оттогава са съхранени и фолклорни елементи, които са пренесени от България във Финландия. Ето, това е памет, която трябва да бъде припомнена. Никой не е омаловажавал ролята на руската армия и на руския император. И не бива. Аз се възхищавам на една държава като Финландия, която има изключителна историческа и политическа коректност. Не съм чувал от финландци, с които съм разговарял по различни поводи като кореспондент в Москва, да изискват някой да ги величае. Няма да чуете от тях упрек, обида към никоя съседна държава."
Тодоров призова към повече политическа толерантност и изясняване на отношенията без крайна емоционалност и уличен език и отбеляза:
"Има условия, има предпоставки и опити да се пренапишат истории, историята, да се преиначат факти и това ние не можем да го отречем. Но нека с разума, с взаимната признателност, която си дължим, и взаимния респект като нации, като народи, като славянски, като източноправославни страни, да не поддържаме митове, които явно преследват точно конюнктурни цели. За мен това е конюнктурата. Историята е една, оценката за нея трябва да бъде достатъчно обективна и да не бъде подлагана на некомпетентен анализ и на манипулативен анализ от страна на политици. Това е конюнктурата всъщност."
