"Правят го на първо място като начин да прекарат по-дълго време навън. Това са хора, които най-често, както те сами се описват, работят пред компютър, цял ден пред екрана и това е начин да се раздвижат. Също така голям фактор е и липсата на доверие. Ние като социолози го отбелязваме този факт като много важен момент - липса на доверие към производители, преработватели, търговци на пазара. Ние не знаем какво ядем".
"В София има инициативи за развитие на градското земеделие още от 2012 година. Това се случва под формата на малки граждански организации", обясни Пикард.
"Има вече две комунални градини в София, в които всеки, който има желание да произведе нещо за себе си, да се научи как се отглежда диня или пък да покаже на децата си позабравени вече практики в града. Едната градина е в квартал "Дружба", а другата е в Герман, има и една, която съществуваше в квартал "Витоша". Има различни образователни градинки в много детски градини, в много детски заведения".Дона Пикард е доктор по социология, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Научните й интереси са в областта на социологията на селото, аграрна социология и градско земеделие.
Цялото интервю с Дона Пикард чуйте в звуковия файл.
