Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Здравната ни реформа е към своя край и съвсем скоро това ще бъде усетено в цялото общество, смята Антония Илиева – автор на книгата "Контролът в здравеопазването". В интервю за предаването „Преди всички“ на „Хоризонт“ тя посочи, че много често за здравеопазване се говори, когато се търси злободневен проблем, с който да бъде ангажирано общественото внимание. В този смисъл се подхожда избирателно, каза тя и добави, че в българското здравеопазване има изключително положителни страни:
"Рядко чуваме в общественото пространство за поредния спасен човешки живот или за успешно извършена трансплантация от екип български лекари. Успешно беше извършена мозъчна операция на 10-годишно дете чрез алтернатива на класическа хирургия, като до засегнатия участък на мозъка специалистите достигнаха през вена на крака. Подобни съвременни методи се практикуват в редица европейски страни, което е достатъчен барометър за степента на развитие на медицинската практика в България".
По думите ѝ един от основните проблеми в системата е свързан с подзаконовите нормативни актове, каквито са медицинските стандарти. Тя припомни, че редица действащи медицински стандарти са били отменени от ВАС на формално основание. Илиева е категорична, че трябва по-внимателно да се работи с нормативната уредба и актовете, основни за здравеопазването, за да се ограничи възможността от допускане на грешки. Според нея грешките се дължат на това, че системата на здравеопазването се развива и модернизира.
Като друг проблем тя очерта, че е значителен броят на населените места, в които липсва обезпеченост на общопрактикуващи лекари, лечебни заведения и аптеки.
По отношение на контрола в здравеопазването Илиева изказа мнение: "Към момента съществуват достатъчно специализирани органи както в структурата на здравеопазването, така и извън нея. Не считам, че системата страда от липса на контрол. По-скоро проблемът се корени в методиката на прилагане на контрола. Категорично съм на мнение, че регистрирането в последствие на извършени нарушения не следва да бъде единственият елемент на контролната дейност. Основният проблем е, че проверките са постфактум и предимно документални. Нормативната ни уредба позволява превенция. Трябва да се възприеме практика за внезапни проверки на лечебните заведения".
