„Религията не говори много на един модерен съвременен човек. Това е философия от бронзовата ера, от която вече би трябвало да сме се отърсили. Има много въпроси, на които още не знаем отговорите, но правилното решение не е да измислим отговори на тези въпроси, а да ги търсим. За мен религията малко ни спира в прогреса. Тя може да е била актуална, но за един модерен съвременен човек какво му помага религията? Моралът идва отвътре, а не се налага отгоре“.
„Във всички държави младите хора не са толкова религиозни, колкото техните родители, прародители и така нататък. Когато един млад човек пътува в чужбина, хоризонтите се разширяват, запознава се с хора от други религии, други етноси, други държави. Когато осъзнаеш, че де факто това е едно меню от различни религии, си казваш: „Добре, аз трябва да имам някакво много раздуто его, за да смятам, че моята религия е правилната и примерно еди-колко-си милиарда хора грешат и ще отидат в ада“. Следователно, логичното заключение е „всички грешат“. Следователно, трябва да се търси в науката отговорът за всичко". Мен най-много ме дразни в религията, че тя запълва празнини, които ние по принцип трябва сами да запълним чрез науката, познанието и разширяването нашето знание, с измишльотини".
„Човек да избере в какво да вярва е важно решение в живота", убедена е Кристина Костова, създател на шрифт на кирилица за хора с дислексия, според която вярата в нещо добро обединява. Тя признава, че „не е строго религиозна“ и „съсредоточена върху една единствена религия". Спазвала е обаче и християнски ритуали като събирането в църква заради семейството си.
„Бог не се намира само в църквата. Ако искаме да бъдем смирени и да преборим собственото си его в името на нещо благо, не е задължително да се стигне в църква. Това нещо може да се случва вътре в нас, в нашите мисли, независимо къде се намираме“.
Археологът Диана Стоянчова обори писателя Минчев, че „не само рационални са отговорите на въпроса какво ни прави щастливи“. Тя изтъкна:
„Аз съм вярваща, но не упреквам никой, който не е вярващ, защото добрият пример много ни бяга в днешно време и вярата трудно си я намираме. И в ежедневието, и на празниците трудно намираме вярата било в Господ или в ежедневието. Но аз изобщо не съм привърженик на този ракиено-салатен патриотизъм, в който на 3-ти март ние сме много горди българи, обаче, видите ли, на Великден, защото не е точно наш празник, тогава вече нещата не ни се получават толкова добре“. Според нея „модата“ на ходене на църква по големи празници е отминала, но фактът, че търговците все още не са изгонени от храма отблъсква не само младите, а изобщо мислещите хора:
„Не може човек да търгува с вярата на хората независимо дали е по причина, че някой има собствена мъка, или от споделено щастие, или просто така. Това отблъсква силно от храма днес. Факт е, че устойчиво търговците са в храма и това отблъсква“.
