Чуйте разговора с театралния режисьор Стайко Мурджев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Някои говорят за „младежката лига“, други за талантливите, останали в България, ние пък говорим за „Младите в изкуството“. Затова и днес отделяме цялото си „Време и половина“ на един млад, талантлив, творящ в България театрален режисьор, който определено е част от лигата на „Младите в изкуството“ и вдъхва енергия и живот и на най-малкия детайл. Стайко Мурджев се увлича по режисурата още в детската градина, както обича да казва самият той. Още тогава в него се заражда онзи истински нагон за театър, за който говори Юлия Огнянова. Именно при нея той започва да учи театър и разбира, че най-важното е не да се дават отговори, а да се задават въпроси. Стайко завършва НАТФИЗ през 2009 г., специалност „режисура” в класа на проф. Пламен Марков и веднага печели вниманието на театралната публика с постановката си по пиесата на ирландския режисьор Мартин Макдона „Пухеният”, която, както казват, му пасва като кадифена ръкавица. Не случайно именно с нея печели и „Икар“ за дебют. През 2012 г. „Откат” пък му спечели Наградата на публиката във Висбаден на провеждания годишен форум за нови театрални пиеси. Спектаклите, режисирани от него не са малко: „Дисни трилър”, „Евридика в подземния свят”, „Разбиване”, „Турбуленции”, „Франкенщайн“. Лично мен, като зрител обаче ме грабна с „Еквус“ от Питър Шафър. Признавам, гледала съм спектакъла три пъти и всеки път откривам нещо ново – за хората, за взаимоотношенията между хората, за странностите им, за болката, за свободата, за живота. Разговорът ни със Стайко Мурджев обаче започва от това, какво би могло да го накара да тиктака като бомба, дори да „изгърми“ по време на работния процес.
