„Синдикалната съпротива срещу реформите не е неочаквана или непредвидена от френския президент, защото това е една позната картина за страната. Статутът на железничарите е оставал непоклатим през много правителства. Например през 1995 г. натискът срещу реформата доведе дори до оставката на премиера Ален Жупе. Но днес картината е по-различна, защото има белези, че протестът се задъхва.“ Така обобщи ситуацията във Франция за слушателите на „Събота 150“ по „Хоризонт“ кореспондентът на БНР в Париж Юлия Талева.
През последните два дни стачкуващите железничари бяха много по-малко в сравнение с първите дни в началото на април, а на протестните демонстрации за цялата страна излязоха около 300 хиляди души.
Според Талева стачката срещу реформата в железниците е с безпрецедентен график от двудневни стачни епизоди до края на юни и е парализирала страната, а загубите от протестните действия в сектора вече възлизат на повече от 220 милиона евро.
Продължават и студентските протести срещу реформата на приема в университетите, макар те да са по-разпокъсани.
В сравнение с други протести от миналото стачката не изглежда особено мащабна и масова, но силата ѝ е в това, че нейните движещи сили са машинистите и стрелочниците, от които железопътният транспорт зависи в най-голяма степен, отбеляза Талева.
Според нея френският президент залага на подкрепата от широкото си парламентарно мнозинство. Тя припомни, че през седмицата приблизително 80% от депутатите одобриха реформата на железопътната компания Ес Ен Се Еф (SNCF), която включва и социални гаранции за железничарите и ангажимент на държавата да поеме дълга на жп предприятието.
Общественото мнение също е на страната на Еманюел Макрон – французите в Париж, които не оправдават стачката са мнозинство - около 54%.
„Самият президент, който засили изявите си във френските медии напоследък, обяснява много „педагогично“ - почти като на деца реформата. Той дори спомена, че самият той е внук на железничари - много добре познава този статут, като подчерта, че „не може днешните железничари да имат статута на дядовците ни“. Колкото до студентите има и преподаватели, които са резервирани към новата реформа за прием в университетите, протестите остават разпокъсани. Въпреки това има един риск, че задаващият се месец май ще бъде белязан от една годишнина от студентските протести през 1968 година, които могат да окрилят някои среди за нови бунтове“, каза кореспондентът на БНР в Париж.
Според Юлия Талева социологическите допитвания за популярността на Макрон са с противоречиви резултати, но преобладава мнението, че френският държавен глава изпълнява предизборните си обещания, а изследване от последните дни показа, че, ако президентските избори се проведат днес, настоящият обитател на Елисейския дворец би ги спечелил още по-убедително – с 36 или 38 процента на първи тур, вместо с 25%. Но ида и друго проучване, според което 73% от французите намират, че Еманюел Макрон е авторитарен.
В заключение Талева коментира и думите на предходния френски президент Франсоа Оланд, според когото Макрон бърза твърде много с реформите.
„Според някои французи, ако Оланд е действал много бавно, а Макрон действа прекалено бързо. Недоволни винаги има в това отношение. Но поне в едно отношение напоследък Макрон успя да изпревари, за добро или за лошо, предшественика си. И това е на международната сцена - той се ангажират с ракетните удари в Сирия, в което неговият предшественик Франсоа Оланд не успя“, каза тя.
Целия коментар на кореспондента на БНР в Париж Юлия Талева можете да чуете от звуковия файл.
