Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На долния праг - около минималната работна заплата работят повече от милион трудещи се у нас – т.нар. работещи бедни. Около 65% пък работят на ниво средна заплата и под нея, но не са над нея. Това обясни в предаването "12+4" икономистът Румен Гълъбинов:
"Тук се получава така, че имаме един немного голям сегмент от хора, които работят над средната работна заплата, значителен брой от хора, които работят под средната работна заплата и не по-малко от една трета от работещите са тези, които работят около минималната работна заплата и в този смисъл е доста разбалансиран пазарът ни на труда. Пазарът на труда, според мен, е и деформиран от демографската катастрофа, в която се намира България. Мисля, че по друг начин не може да се характеризира това ускорено намаляване на населението в България, освен като демографска катастрофа."
Гълъбинов смята, че горният осигурителен праг трябва да отпадне:
"Ще е мотивиращо за всички, които работят, да се премахнат горните осигурителни прагове и този горен осигурителен праг от 2 600 лева като се освободи, да може всеки наистина да е мотивиран, че колкото повече получава и колкото повече съответно след това внася в осигурителната система, толкова повече ще получи след време, когато се пенсионира. Защото сега, когато е лимитиран горният осигурителен праг, наистина ще се получи така, че след 20 или 25 години хората, които се пенсионират, няма да имат съществено по-високи пенсии, отколкото тези, които се пенсионират сега."
Нормална разлика в заплатите между София и други региони не бива да превишава 30%, каза още Румен Гълъбинов. По думите му, в областните центрове извън водещите пет заплатите са в пъти по-ниски, София дава около една трета от доходите на населението в България и прави над 40% от БВП на страната. Едновременно с това се обезлюдяват другите по-малки и периферни региони, посочи икономистът. Гълъбинов обърна внимание върху паралелните процеси на вътрешната миграция към няколкото основни регионални центрове и външна миграция към Западна Европа:
„Този нетен поток от емигранти също влияе. В България остава все по-малко трудово активно население, а се увеличава все повече населението, което се пенсионира. /.../ Когато намалява трудово активното население, то тогава коефициентите за заетост и за безработица се подпомагат да изглеждат по-добре. Тоест не толкова, че са се разкрили толкова много нови работни места и не толкова, че толкова много хора са си намерили нова работа, а просто защото отдолу в знаменателя остават по-малко хора за изчисляване като трудово активно население."
Когато говорим за икономиката, основният двигател трябва да бъдат инвестициите, подчерта Румен Гълъбинов. Докато България продължава да има под 1 млрд евро годишно преки инвестиции на фона на близо 100 млрд лева брутен вътрешен продукт годишно, няма как да очакваме добър ръст на икономиката и добър ръст на доходите, допълни той.
"Ние трябва да имаме като процент от брутния вътрешен продукт поне 15 процента преки инвестиции, а най-добре би било 15 до 20 процента, за да можем тогава да усетим ръста на брутния вътрешен продукт от 6-7-8%, който ще изпреварва 2 до 3 пъти средноевропейския и тогава догонваме наистина. Освен това БВП на глава от населението трябва да преминем границата от 10 000 евро обезателно, защото ние още сме под нея и сме с най-малкия такъв. Нашият в момента е някъде към 8 000 евро с всичките възможни изчисления, които можем да сложим вътре."