Спасителните археологически проучвания по трасето на автомагистрала „ Струма“ край Благоевград подхраниха надеждите на много хора, че откритото до момента е част от древния римски град Скаптопара, който се смята за прародител на сегашния областен център. Разкопките продължават пет месеца на площ от 65 декара, като една трета от нея все още не е проучена. Въпросът дали откритото до този момент ще наложи корекция в трасето на магистралата и коментарът на регионалния министър Николай Нанков, че това е невъзможно заради напредналите строителни работи, взриви общественото недоволство още преди междуведомствената експертна комисия да е отишла на място и да даде своето становище, което трябва да се случи до 5 май.
Преди месец екипът от археолози, под ръководството на доц. Здравко Димитров от НАИМ бяха почти сигурни, че това, което проучват е римският град Скаптопара, за който се знае, че до 2 -3 век е бил голям търговски център, в който всяка година се е провеждал панаир. От седмица насам учените са доста предпазливи в изказванията си. Големият въпрос е дали откритията ще останат на мястото, където са просъществували 19 века, или могат да бъдат преместени, за да продължи изграждането на магистралата. Хиляди жители на Благоевград се организираха в социалните мрежи в защита на разкопките и промяна в трасето на магистралата. Те настояват за провеждане на референдум по въпроса и са изпратили две петиции до основните институции в държавата и до ЮНЕСКО. Лазар Андреев от инициативния комитет:
„За нас е важно това нещо да остане, да се знае и да се спазват заложените в европейската конвенция, ратифицирана от българския парламент, че археологическите находки са европейско и световно наследство, което трябва да бъде запазено. Съответно по закон, това, което имаме като възможност – подадохме искане до общинските съветници, те входираха искане за местен референдум, сега очакваме да гласуват общинските съветници и да дадат възможност на жителите на Благоевград да кажат „да“ или „не“.
В последните два дни групата, която се обяви за запазването на археологическите разкопки , се активира и с протестни демонстрации, с аргумента, че обектът вече е застрашен от строителната техника, въпреки, че проучванията продължават до края на месец юли.
Според Лазар Андреев, който е бил гравен експерт регионално развитие в областната управа на Благоеврад, съмнение буди и друг факт:
„Защото те казват, че промяната на трасето ще оскъпи, а кое е наложило предварително това трасе да бъде оскъпено с една дъга, която го увеличава и с една денивелация, която се получава и се качва на един баир и той трябва да се изрови. Не можеше ли да мине по полето в права линия, а прави дъги и излишни разходи“.
Какво всъщност откриха до този момент археолозите и може ли това да се сръже с римския град Скаптопара? Милена Райчева, заместник-ръководител на обекта:
„За съжаление, все още не можем нито да я потвърдим, нито да я отхвърлим. Още в началото на проучването ние се питахме дали това не може да е Скаптопара, защото местоположението е много добро, материалът, който излиза като дата също съвпада с времето на съществуване, но до момента нямаме нито едно сигурно доказателство, че това е. Към момента това, което разкриваме, повече прилича на извънградска част на вила, т.е. собственост на един човек“.
Сблъсъкът между обществения и инвеститорски интерес около разкопките и трасето на лот 3.1 на магистрала Струма се пренесе и в научните среди в БАН.Според професор Васил Николов, който преди две години откри неолитното селище на близо 8000 години край село Мурсалево и беше категоричен, че от него е тръгнала европейската цивилизация:
„Много интересен археолигически комплекс и се учудвам, когато чувам да се говори и да се казва и от ръководители на разкопките, че не е толкова важно, след като повече от година слушахме колко е важен този обект. Не можем с лека ръка да казваме за едно такова явно добре запазено археологическо наследство, че трябва да бъде разрушено и че там трябва да мине магистралата. То не е наше. То принадлежи на всички. Смятам, че разумното решение е обектът да бъде запазен“.
Подробности чуйте в звуковия файл.
