След Възкресение Христово един от най-тачените християнски празници е този на Св. Вмчк Георги Победоносец. Живял е в тежък за християнството период, края на III и началото на IV в., когато вярващите са били подложени на гонения и изтезания от император Диоклециан (284-305). Св. Георги е бил само на 20 години, но е притежавал всичко, към което се е стремял тогавашният човек – висок чин в императорската войска, член на държавния съвет, богатство. Когато започнали най-яростните гонения срещу християните, той се отказал от сана си и раздал всичко свое на бедните. Приел Бога в себе си, тръгнал в защита на християнската вяра, Заради истината, която е Сам Христос! Великомъченик и същевременно Победоносец, защото чрез мъченичеството си е придобил безсмъртие. За страданието, за спасението и за победата, разговаряме с йеромонах Климент, благочинен на Жаблянския манастир „Св. Йоан Предтеча“::
Св. Георги е един от първите мъченици за християнската вяра. Неговите страдания са били особено тежки. Мъченията, на които е бил подложен, са жестоки. Великомъченик е онзи, който е приел и издържал тежки изтезания, за които е прославен от Бога като светец. При Св. Георги изтезанията са били страшни. Привързан към въртящо се колело, тичал обут в железни обувки с набучени гвоздеи, и си казвал: „Тичай Георги, за да достигнеш!“ И в тези страдания, които за днешния християнин са немислими, Господ му се явява и му казва „Аз съм с теб! Не се предавай!“ Георги знае, че венецът на прославата го очаква в Небесното царство. Победоносец е защото е победил. В духовния живот следваме примера на нашия спасител Иисус Христос. Той дойде на земята, за да донесе нови закони, ново царство, т. е. нов живот, нов начин на мислене. Хората го бичуваха, разпънаха го, той умря, погребаха го. Всеки, който гледа подобно мъчение, може да каже, че мъчителят е този който побеждава, измъчваният е победеният. Господ претърпя всички страдания, за да победи и той победи като възкръсна. Така и Св. Георги, и мъчениците, минали по този път, са победоносци. Те побеждават не тук на земята, а стават победители в Небесното царство. Там биват увенчани след своите мъчения на земята.
Според житието Св. Георги е посечен на 23 април заедно със съпругата на император Диоклециан – Александра, която също повярвала в Христос. В статия от 2007 г. доц. д-р Христо Темелски пише, че до 1916 паметта на Св. Георги е почитана на 23 април, но с въвеждане на Григорианския календар датите се изместили напред. Това довело до промяна и в неподвижните църковни празници и Гергьовден започнал да се празнува на 6 май. През 1967 Св. Синод решава неподвижните празници да се честват на датите, определени в богослужебните минеи. В периода 1969-76 датата е 23 април, а в календара за 1977 е 6 май. За това разминаване йеромонах Климент казва:
Свещениците подготвят службата за Св. Георги по минея за април. Не може да определяме наново вече установените дни за честване паметта на светците. Намесата на човека прекъсва връзката между небесната църква и земната. Земната може да празнува някакъв празник, но дали небесната го празнува?
На какво ни учи животът на Св. Георги, който се отказва от всичко в името на вярата?
На подвижничество, на подвиг. Независимо гоненията, той без страх заявява принадлежността си към християнството. Не се съгласява да се покланя и да принася жертва на идоли. Принасял е жертва и е служил единствено на Бога. И в Евангелието е казано, че не се служи на двама господари. Той дава пример, че независимо от обстоятелствата, човек, трябва да спазва и да живее според вярата в душата си.
В каква среда живее днешният християнин – на победители или губещи?
Това зависи от него! Ако човек спазва Божиите закони и написаното в душата му, защото всеки знае кое е добро и кое лошо; ако прави това добро, е победоносец, т. е. той се бори с лошото, което идва отвън и иска да се всели в него. Тогава прилича на Св. Георги.
Има ли нужда светът от Победоносци в името на правдата и истината?
Първият Победоносец, който вдигна това знаме, е Иисус Христос. Бог, бидейки Творец на цялата Вселена, на хората, принизи Сина Си до своето творение, за да му донесе онази свобода, която то очакваше. Господ ни даде пример, че за да достигнем онова съвършенство, което е заложил в нас при създаването, ние трябва да се борим. Създадени сме от две естества – тленно и нетленно, което е Божият образ в нас. И с тази вътрешна борба трябва да определим какво да изберем. Човешкият живот е кратък. След него идва вечността. През този временен период трябва да определим каква ще бъде нашата вечна участ.
