Хипотезите на проф. Александър Фол за мястото на древнотракийските земи в Средиземноморския свят и за предаването на цивилизационни и културни идеи към Европа сега се доказват. Също така изследването на тракийската диаспора, което той започна още като млад и беше тема, по която не се работеше, всъщност сега е много актуална заради открития в Испания и в Египет. Това заяви в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ проф. Валерия Фол, траколог и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство.
Траките са оставили веществени доказателства за своята култура не само в Югоизточна Европа, но и в Италия, Испания, Великобритания, Египет, в Мала Азия, обясни проф. Фол и съобщи, че те ще бъдат обсъдени на конференцията „Древна Тракия и траките – пространство и комуникации“, която ще се проведе на 14-15 май и е посветена на 85-годишнината от рождението на Александър Фол, основател на Института по тракология.
Проф. Ваня Лозанова, ръководител на Центъра по тракология към Института за балканистика към БАН посочи, че интелектуалците имат специална мисия: „Ние изнасяхме лекции в различни училища и имахме голям успех. Децата с изключително голямо любопитство посещаваха тези лекции, задаваха много активно въпроси, самите учители също приеха тази идея. Тази година ние съчетаваме тези лекции, освен с най-новата информация за постиженията на науката „Тракология“, за която гледаме да привлечем все повече хора, но и споделяме с тях идеите на проф. Александър Фол и така още от 5-6 клас ученици имат удоволствието да се докоснат до високата наука, която обикновено е труднодостъпна“.
„Ние се опитваме да създадем у малките хора критерии за истинност и как да отсяват сериозната информация от бомбастичните писания в интернет. Това е важно, защото хуманитаристиката, и особено историята, създава личности“, добави проф. Александра Фол.
Проф. Фол коментира и казуса с АМ "Струма" и "Скаптопара": "Тази магистрала е ясно, че се строи. Трябваше да се плати на археолозите да обходят терена, да се вземе предварително решение какво се прави. Самото селище не е новост. Оказа се по-голямо отколкото очакваме, но всичко това можеше да се калкулира в бюджета на магистралата и аз напоследък имам усещането, че с тези инфраструктурни проекти си създаваме фалшиви сензации, което не е добре. Всички магистрали в България вървят по пътища, които функционират от неолита до наши дни. Покрай пътищата са селищата, некрополите и т.н. Това е ясно, не е сензация. Още ще открият по трасето на АМ "Струма" и не само. Ще видите какво ще стане с "Хемус". Тези пари трябва предварително да се заложат в бюджетите".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
