„Създава се една илюзия, че може да става дума за блоково приемане на няколко държави от Западните Балкани, невъзможно по много причини. Посланието за една единна, хомогенна перспектива за Западните Балкани е добра дума, един ход, пиар. Нещата са много сложни, фрагментирани. Наблюдаваме един ентусиазъм, звучат фанфари, имаме нещо ново за първи път, но то не трябва да се натоварва със свръхочаквания“.
Има свръхсъсредоточаване върху приоритета Западни Балкани, а приоритети като кохезията и миграционната политика изглеждат подценени и остават в сянката на темата Западни Балкани, смята проф. Маринов.
"Срещата трябва да отговори на идеята, че обединена Европа е жива дори след излизането на Великобритания, след реализацията на Брекзит. Тоест, има очаквания и от Западна Европа, че трябва да се демонстрира активност, да, в периферията на Западните Балкани, която е изключително тежка, обременена с история и конфликти". Такава е позицията на Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус“. По думите му, блоково приемане е невъзможно, защото държавите от Западните Балкани са на различна степен на развитие, а обществените отношения в тях също са много различни.
Дългият престой в чакалнята на Европа не само обезверява хората от Западните Балкани, но създава и предпоставки за тероризъм и екстремизъм, посочи Узунов:
„Рисковете за Европа при бърз прием на Западните Балкани наистина са по-малко, отколкото при продължаване на това, което се случва след Дейтънското споразумение от 1995 година. Задълбочаването на кризата на Балканите, търсенето на влияние, особено като челен сблъсък на Русия със САЩ, влиянието на Турция, Китай също като икономическо влияние – всичко това ще води до генериране на все по-големи проблеми, все по-голямо разделение по различни линии – било икономически, било политически, било геополитически. Това ще създава взривоопасна обстановка“.
Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.