"Години наред вече препоръчваме да се приеме Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, което не се прави. Препоръчваме да се създаде комисия или комисар, като независим орган, отговарящ за контрола по прозрачността на администрацията – това също не се прави. Не се изпълнява и нашата препоръка поне в изпълнителната власт да има орган, който да се занимава с контрола и координацията на работата".
Въпреки подобренията в закона от 2015 година, за да се превърне подобрението в практика се изисква някой да следи какво се случва, но това за съжаление не е факт, изтъкна Кашъмов:
"Управлението залитна в друга посока – борба с корупцията единствено със средствата на репресията, на конфискацията. Това са важни средства, но прозрачността, предоставянето на достъп до информация – това е превенцията на корупцията и по нея трябва да се работи не по-малко, но това изглежда не е приоритет на държавата".
Особен акцент в доклада е парламентарната прозрачност през изминалата година заради няколко внесени законопроекта без обществено обсъждане и необходимото публикуване на документи по тях.
От Програма "Достъп до информация" предупреждават и за опасността за публичните регистри:
"Идващото ново и по-силно законодателство за защита на личните данни да не се окаже, че ще задуши свободния достъп до обществена информация, до информация от публичните регистри и информация, която ползва разследващата журналистика".
Такава опасност съществува, категоричен бе Александър Кашъмов. Той визира внесения за обсъждане проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, където по думите му има формулировки, които трябва да се прецизират, за да не се наруши крехкият баланс между достъпа до информация и защитата на личните данни.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
