Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трите инвестиционни намерения за АЕЦ „Белене“ дават възможност за преговори

Снимка: БГНЕС

Засега имаме заявени три намерения за инвестиционни намерения за проекта АЕЦ „Белене“ – на китайската компания CNNC, на „Фраматом“ и на руската „Росатом“. Това е достатъчна предпоставка да възложим на министъра на енергетиката да провежда преговори в тази връзка. Това заяви заместник-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов в интервю за предаването „Преди всички“.

На днешното заседание на комисията ще бъде обсъден приетият от Народното събрание доклад за АЕЦ „Белене“. Николов обясни, че с това решение няма да се стартира проектът „Белене“, а ще бъде даден мандат на енергийния министър провеждането на преговори с потенциални инвеститори за реализиране на проекта. Условията са дадени в доклада и те са да няма държавни гаранции и задължение за изкупуване на ток от „Белене“ от българска компания или от НЕК. Той уточни, че руската страна е желан инвеститор в проекта, тъй като технологията е на „Росатом“.

По повод вчерашната среща между премиера Бойко Борисов и президента на Русия Владимир Путин и обсъждането на проекта „Турски поток“ Николов каза:

„Булгартрансгаз“ изпълнява програмата си по рехабилитация. Ние не правим само реверсивна връзка с Турция, но и увеличаваме капацитета със съвсем нова инфраструктура, която се изгражда в момента и в началото на другата година ще може да бъде използвана. Тази тръба, освен за руски газ, може да бъде използвана и за азербайджански газ. Ако капацитетът, който отива към Турция, бъде намален или спрян, поради факта, че едната тръба ще захранва Истанбул, то в този случай тази тръба може да бъде използвана само че с посока към България“.

От своя страна енергийният експерт Антон Иванов посочи, че е добре казусът „Белене“ да премине в следващата си фаза, където да се тества дали има сериозен Снимкаинвестиционен интерес при условията, поставени от държавата:

„Единственият начин това да се провери, е да се премине към преговори“.

Иванов уточни, че даването на мандат за преговори е по-различно от откриване на конкурс за процедура и води до отлагане на обсъждането на въпроса към следващ период:

„Тя предполага даването на ясни условия, които ангажират този, който обявява конкурса, с тях и на базата на резултата от конкурса да се премине на следващата фаза. Но тук, като че ли чуваме нещо друго - ще се проведат първо преговори. Резултатите от тях ще бъдат обобщени в доклад и в зависимост от тях ще се премине към следващата крачка. Т.е. тук има една организационна подготовка“.

Антон Иванов подчерта, че НЕК ще се натоварва с допълнителни разходи, докато проектът не бъде отделен и не започне да разполага със собствен бюджет.

Енергийният експерт също коментира вчерашната среща между Борисов и Путин. По думите му е било нужно уточняване на пътя, по който ще премине втората тръба на „Турски поток“, след като акостира на турския бряг:

„Когато минава през България, както сега изглежда, че е уточнено, това означава, че ние ще можем да си натоварим инфраструктурата и може да се даде тласък на идеята за хъб „Балкан“. Но това е твърде начална фаза, за да се каже категорично“.

По повод на очакванията за поскъпване на тока и на парното, експертът коментира, че не очаква драстична промяна в цените на тока и на парното спрямо сегашните:

„Цената на електрическата енергия ще бъде увеличена в разумни, допустими граници. От гледна точка на свободния пазар, това е лоша новина, защото ние капсулираме регулирания пазар, където са всички потребители на ниско напрежение, и не ги подтикваме да излизат на свободния пазар, т.е. той ще си остане за промишлеността, за средно и високо напрежение. Тези цени са направени така че да се осигури една много добра цена за ниско напрежение“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна