4
Да 2020 година общините в България трябва да закрият старите си сметища и да въведат в експлоатация новите регионални депа. Това е изискването на Националния план за управление на отпадъците. Повечето регионални депа вече са факт, но проблемът е какво се случва със старите сметища, които трябва да бъдат рекултивирани. Общините нямат пари за това, чакат финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Екологичното министерство. Няма отворени оперативни програми за старите сметища. През това време те непрекъснато се самозапалват и продължават да създават проблеми, превръщайки се в екологични бомби. Такъв е случаят със старото сметище на Велико Търново.
Една от многото екологични бомби, които цъкат из страната, е старото общинско сметище във великотърновското село Шереметя. Близо 45 години там са изхвърляни битовите отпадъци и не само битовите на старата столица и околните села. Сметището се е превърнало в огромна планина с височина на ската от над 30 метра и е завзело 50 декара в покрайнините на Шереметя. Експлоатацията на сметището е спряна със заповед на директора на Регионалната екологична инспекция от 11 август 2016 година, след като в съседство за над 33 милиона лева беше изградено новото депо, което вече приема отпадъците на домакинствата от 7 общини от Великотърновска област. И днес старото сметище е един от кошмарите на хората от Шереметя.
В Шереметя са останали 313 постоянни жители и повечето от тях имат сериозни здравословни проблеми заради близостта на сметището, коментира личният лекар на селото д-р Нина Тодорова:
"Отделяните вторични отпадъци водят до обостряне на астма, хронични бронхити, белодробни емфиземи при по-възрастните хора и в равната детска възраст. Много често се срещат деца с астма, което е голям проблем за жителите на Шереметя".
Сметището е една от болките – в прекия и преносния смисъл на кмета на Шереметя Пламен Петев, който живее в една от крайните къщи до сметището:
"Като се обърне течението към село Шереметя обгазява цялото село и е доста неприятно, а и вредно. Трябва да започне рекултивацията. Тоя скат започва да се руши. Пръстта и камъните, които са се смъкнали, са унищожили част от оградата. Постоянно изгребват смъкната кал."
Камари от старото сметище постоянно се срутват върху новото регионално депо, засегнат е районът на кантара и административните сгради, разказва Николай Куков, ръководител на сепариращата инсталация в новия завод за боклука.
"Старото депо е направено на принципа на засипване. Много се притеснявам първо от появата на свлачища. Има подземни води, които сме направили всичко възможно да ги уловим и да ги изведем от старото депо. Не е направена рекултивация и засипване, както е по изискванията за едно депо. Често ли се пали старото сметище? До преди около 40 дена постоянно гореше, не се палеше, а постоянно гореше. Община Велико Търново извършиха една частична рекултивация на откритата част от стария отпадък. За сега, това спасява положението, но пак е временно. Самата ограда започна вече да поддава, тъй като отгоре има свлачище и се свлича надолу камъни, отпадъци. Старото сметище на Шереметя продължава да бъде проблем".
Един от сериозните проблеми на старите сметища е тяхното самозапалване от отделящия се метан при продължаващите гнилостни процеси, коментира екологът на община Велико Търново Зорница Кънчева-Миладинова:
"Особено летния сезон това е често явление. Скоро имахме такъв случай с опасност от запалване на близката гора, въпреки че сметището е оградено, има охрана, самозапалването е нещо, което не може да бъде предотвратено дори и с така нареченото запръстяване. Другият тип опасности са свързани с хора, които търсят „ценности“, има такива хора, които ходят, ровят. Те също допринасят за това самозапалване с изкопаването на тези дупки. Трудно ни е, обектът е голям, охраната понякога ги изпуска. Следва замърсяването на водите в района. Всичкият инфилтрат от тези отпадъци, трупани от 70-а година насам, в момента се дренира в близкото дере, след него следва язовир преди близкото село. В тази същата непосредствена близост са складовете за така наречения RDF - това е модифицирано гориво, висококалорично гориво, което към момента нямаме пазар къде да го предаваме дори и срещу заплащане от наша страна и стои. Тези складове са пълни, което представлява голяма опасност от пожар".
При изгарянето на метана се образуват безвредните въглероден диоксид и вода, но проблемът е, че при горенето се включват всякакви пластмаси и отпадъци на сметището, при което се отделят силно токсичните въглероден оксид, амоняк, пиридин, азотни окиси, циановодород, алдехиди, кетони, въглеводороди.
Регионалната здравна инспекция няма отношение към сметищата, заяви потърсена за коментар д-р Лора Бижева, началник на отдел „Държавен здравен контрол“:
"Нашите компетенции са по отношение на биологичните отпадъци в лечебни и здравни заведения. Имало е и моменти, в които РЗИ е имала отношение към сметищата, но това е било миналия век, много отдавна. Към днешна дата РИОСВ е институцията, която изцяло контролира. Ние сме на най-ранната фаза – документално".
Последният път, когато от Регионалната екологична инспекция са били на проверка в закритото сметище в Шереметя, е бил на 6 декември 2017 година. Не са констатирани проблеми със стабилитета на тялото на депото, се посочва в становище на инспекцията до БНР. От там заявиха, че не са получавали сигнали от оператора на новото депо или от Общината за проблеми със старото сметище. То е на фаза изчакване за рекултивация до финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Екологичното министерство, посочи Станислав Станчев, началник-отдел „Управление на отпадъците“ в Регионалната екологична инспекция:
"За хората е важно, защото има разпиляване на отпадъци, може и болести да тръгнат и да се направи мониторинг на самата околна среда. И вече при самата рекултивация, когато и да стане тя, ще има изградени метан танкове, където ще се улавя самият газ и такова запалване няма да има. Състоянието на самото депо се следи от самата Община, която го стопанисва. Съответните пиезометри и самото слягане на депото и самата тя си контролира тези процеси. Ежегодно се правят проверки дали се спазват тези изисквания. Прави се мониторинг на отпадъчните води, на повърхностни води, дори на инфилтрата. Проби ние няма как да вземем, Общината си възлага на фирма, на дружества – дали на нашата агенция, дали на ВиК, на акредитирани лаборатории, които да вземат такива проби и да следят състоянието на подпочвените, повърхностните води и инфилтрата".
От сметището тече тъмнокафяв инфилтрат в канавката на новото депо и в близкото дере. Сметището трябва да е под денонощна въоръжена охрана по силата на договор между Община Велико Търново и софийска охранителна фирма. Целта е да не се допуска изхвърлянето на нови отпадъци на закритото съоръжение. Отивам на сметището в делничен ден след 16,30 часа. Служебната кола на охранителите е паркирана в отбивка в близката гора. От гардовете няма следа. Влизам безпроблемно през бариерата и след не повече от 30 метра заварвам огромни камари с тонове наскоро изхвърлени отпадъци и пресни кални следи от камиони.
30 години след закриването на сметището Общината е длъжна да прави мониторинг с проби. Екологът на Общината Зорница Кънчева посочи, че резултатите от сегашните показват замърсяване:
"Не са добри резултатите, но не са и чак толкова фрапиращи, имайки предвид големината на депото. Категорията на водоприемника не е силно нарушена, но все пак замърсяване има, което трябва да се ликвидира."
На 9 февруари 2017 година Община Велико Търново е подала заявление за безвъзмездна финансова помощ от държавата за рекултивация на старото сметище и прилежащите му терени с обща площ 58 декара. Искат се близо 5 милиона лева. Към този момент проектът не е одобрен, отстраняват се забележки.
Във Великотърновска област са рекултивирани сметищата само на двете най-малки общини Сухиндол и Златарица.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
