По-малко от две седмици остават до срещата в Брюксел, на която европейските лидери ще потърсят обща позиция за реформа на Дъблинските правила за предоставяне на убежище, а две събития от последните дни показват, че изгледите за положителна развръзка на лидерската среща са по-слаби от всякога.
Новият вътрешен министър на Италия - лидерът на „Лигата“ Матео Салвини, отказа да допусне в Сицилия кораба „Акуарис“ с повече от 600 нелегални имигранти. Франция, която също не прояви никакво желание да приеме имигрантите, обвини италианските власти в „цинизъм“, а в отговор бе упрекната в „лицемерие“.
В Германия министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер и съпартийците му от баварския Християнсоциален съюз поставиха ултиматум на канцлера Ангела Меркел да позволи затваряне на границата за кандидатите за убежище, регистрирани в други страни-членки. Отговорът на Меркел бе, че Германия не може да действа без съгласуване с европейските си партньори.
Изострянето на френско-италианските отношения, както и конфликтът между управляващите в Германия, се дължат на изборните успехи на популистите в Италия и Германия, сочат анализатори.
„Ситуацията с „Акуарис“ бе неизбежна предвид резултата от изборите в Италия и характера на новото правителство. Неизбежно бе това правителство да използва някой кораб с имигранти и да не го допусне до своя бряг, за да демонстрира позицията си“, посочи Микел Барслунд от брюкселския Център за изучаване на европейската политика (Centre for European Policy Studies) в интервю за предаването „Събота 150“.
Според професор Ева Хайдбредер от Университета „Ото фон Гюрике“ в Магдебург в дъното на проблема в Германия са изборите в Бавария, които ще се състоят наесен.
„В миналото Християнсоциалният съюз винаги имаше абсолютно мнозинство и управляваше сам, но сега усеща силен натиск от десницата. ХСС иска да каже на избирателите: „Няма нужда да гласувате за „Алтернатива за Германия“, защото ние работим". Министър-председателят на Бавария Маркус Зьодер, федералният министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер и шефът на фракцията на ХСС Александер Добринт се борят за влияние в партията и всеки иска да се покаже като силният политик. Разбира се, това, което могат да постигнат реално, е твърде малко. За да затворят изцяло границата, ще им трябва много повече гранична полиция, и на това отгоре ще убият Шенгенската система“, обясни Хайдбредер.
Чарлс Личфийлд от „Eurasia Group“ смята, че на карта е поставено и сътрудничеството между ХСС и ХДС - нещо немислимо от 70-те години на миналия век.
„Доста хора от Християндемократическия съюз са съгласни с мнението на ХСС. Към момента обаче те все още подкрепят Меркел. Затова конфронтацията между двете партии е сериозна. Засега те остават заедно в управлението, но според мен са по-близко от всякога до разрив“, каза Личфийлд и добави: „Ако Зеехофер реши да действа на своя глава, той най-вероятно ще бъде уволнен, а партията му ще напусне кабинета на Меркел“.
Другата възможност според Личфийлд е канцлерът „да помоли ХСС за още две седмици отсрочка, за да договори двустранни споразумения със страни като Италия. Това ще е трудно, защото новото италианско правителство не е склонно да прави услуги на Меркел“.
Ако евентуален неуспех на срещата в Брюксел и настояването на ХСС за затваряне на границите доведат до оставка на Меркел, коалицията може да просъществува начело с генералния секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, но това едва ли ще е задълго.
„Социалдемократическата партия няма да държи дълго на коалиция, в която липсва балансьор като Меркел, така че в средносрочен план, може би няколко месеца по-късно, може да се стигне до избори,“ прогнозира Личфийлд.
Друг вариант според Ева Хайдбредер е Меркел да се откаже от сътрудничеството с баварските консерватори и да потърси подкрепа от либерали и „Зелени“ за обща европейска политика. И двата варианта са крайно нежелателни за ХСС.
„Падане на правителството няма да е победа за баварците. Защото това ще означава за тях загуба на всякакво влияние в Берлин, те ще останат сами като партия. Ако се отцепят от блока с ХДС, те ще се превърнат в чисто регионална сила. Не знам дали наистина искат да хвърлят този зар или просто блъфират“, смята Хайдбредер.
По думите ѝ проблемът за канцлера е в несигурната подкрепа от собствената ѝ партия.
„Християндемократите дадоха ясен знак, че подкрепят канцлера и са готови да изчакат до срещата на върха на ЕС. Тя получи подкрепа от своята партия - което е много важно, но наистина трябва да се върне у дома от Европейския съвет с някакъв резултат“, каза тя.
Изгледите за „някакъв резултат“ в следващите две седмици обаче не изглеждат реалистични, поне не от италианска перспектива, гласи оценката на Микел Барслунд.
„Дори ако се стигне до компромис, не виждам как той ще включи голяма част от имигрантите в Италия, които не подлежат на международна закрила. Такива са около три четвърти от пристигащите в Сицилия. Не мисля, че която и да е друга държава ще се съгласи да ги приеме“, каза експертът
Австрийският канцлер Себастиан Курц обяви през седмицата „ос на желаещите“ за решителни действия срещу имиграцията, в която включи себе си, Зеехофер и Салвини. Интересите им обаче се разминават.
„Германците, или поне Зеехофер, със сигурност биха искали да отпратят имигрантите от границата си обратно в Италия. Същото иска и австрийският канцлер. Това, разбира се, не е в интерес на Италия“, заяви Барслунд.
При това положение възможността за общи инициативи на Рим, Берлин и Виена е ограничена. Според Ева Хайдбредер става дума по-скоро за желание на политиците да демонстрират активност. Според Микел Барслунд обща позиция може да бъде намерена в политиката по отношение на африканските държави, от които произхождат имигрантите. По този начин новото италианско правителство може да постигне желаните бързи резултати.
„Сътрудничество със Северна Африка може да даде по-бързи резултати. Либийската брегова охрана може да получи допълнително оборудване, за да не допуска лодки с имигранти до Италия“, изтъкна Барслунд.
Според Хайдбредер решението е в укрепването на „Фронтекс“.
„Решението на проблема се корени в разбирането, че нашата германска, българска, шведска граница е и в Средиземно море. Ние наистина трябва да вложим повече средства в осигуряването на нашите граници“, каза тя.
В крайна сметка какво ще решат европейските лидери на 28 и 29 юни ще зависи от начина, по който те ще оценят политическата криза в Берлин.
„Конфликтът за Дъблинските правила и въпросът за Шенгенската система са свързани. Ако страните-членки не намерят формула за сътрудничество, една голяма страна като Германия ще затвори едностранно границите си и тогава Шенгенската система едва ли ще може да бъде спасена. Това ще бъде първата крачка към края на Европейския съюз. Това, мисля, ще каже канцлерът на срещата на върха“, каза Ева Хайдбредер.
Според нея на карта е поставена не само кариерата на германския канцлер, но и стабилността на Балканите.
„През 2015 г. Меркел отвори границите за имигрантите, за да не допусне конфликт на Балканите. Това бе основният ѝ мотив. Така че тя съзнава много добре опасността за региона. Аргументът ѝ ще бъде - нека не допускаме популистката политика да се наложи, не е в наш интерес да има бежански лагери на Балканите, но това може да бъде предотвратено само чрез една силна европейска позиция“, каза Хайдбредер.