„Приватизацията погрешно беше спряна. В България все още има нужда от приватизация на определени държавни активи, които не работят добре и не се управляват добре. Един добър пример е БДЖ – там добър вариант би бил приватизация или концесиониране“. Това коментира в предаването „12+3“ икономистът Румен Гълъбинов.
В края на май изтече срокът, в който по закон в Сребърния фонд трябва да се отчетат всички постъпления, дължими от предходната година. Данните показват, че от приватизация са отчетени символичните 770 хил. лв., от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2 млн. лв.
В тази връзка Румен Гълъбинов коментира: „Нямаме някакви големи приватизационни сделки. Оттам приходите намаляват до минимум в държавния бюджет от приватизация, оттам в самия Сребърен фонд не влиза това, което трябва да влезе. Сребърният фонд основно разчита на малките и недостатъчни приходи от концесии. Идеята беше през годините концесиите да бъдат актуализирани, така че държавата да събира повече собствени приходи от концесии и по този начин да се компенсира, щом няма да има приватизация – това пък да се увеличи, за да може Сребърният фонд да се увеличава достатъчно“.
Гълъбинов подчерта, че Сребърният фонд играе важна роля на балансиращ инструмент не само за пенсионно-осигурителната система, а и като част от фискалния резерв.
„Ако балансът във фискалния резерв не се поддържа – да имаме повече собствени приходи от собствени източници, а имаме преобладаващо повече източници от заеми – това не е добре, защото се нарушава баланса и устойчивостта на самия фискален резерв. Когато не ти достигат собствени приходи, съответно компенсираш със средства от заеми – това правим през последните 4 години. Не е далновидно да взимаш външни заеми и част от тях да ги слагаш в резерва, за да го поддържаш като изискуем минимум, а и въобще като буфер за запазване стабилността на финансовата система, на валутния курс“.
Финансистът подчерта още, че доходността в Сребърния фонд е почти нулева – няма приходи от лихви или инвестиции. Според него темата за Сребърния фонд има връзка и с тази за еврозоната и поддържането на курса на лева.
"Движението на България към еврозоната е правилно. Струва ми се, че хоризонтът, който беше определен - 2025 г., за повечето от държавите да влязат в еврозоната е реалистичен и може би ще се постигне не само от България".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
