„Това са агенти, които събират информация с чисто информативен характер. По какъв начин те я употребяват после, само те знаят. Не е допустимо тази информация да се използва при съдебни дела. Тя не е доказателствено средство. Много важно е да се знае, че тези агенти работят под достатъчен контрол. Те се използват, когато е застрашена националната сигурност. Какво е национална сигурност – това е изключително широко понятие. Имаме много осъждания на България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург точно защото не се пояснява какво означава национална сигурност. Агенцията използва това понятие декларативно, а от друга страна съдилищата не изискват да се предоставят доказателства“.
Адв. Адела Качаунова посочи, че промените са в две посоки – едната казва къде могат да се внедряват „агенти под прикритие“ и разширява полето дотолкова, че навсякъде могат да се назначат, а втората посока на промяната е, че това ще става без знанието на работодателя на лицето.
Как е възможно с един правилник за прилагане да се промени Законът за адвокатурата и не само той, попита адв. Качаунова.
„Внедряването на агентите не е придружено от съдебен контрол, а всъщност става дума за засягане на личната неприкосновеност на гражданите“, коментира тя. Според нея трябва да се направи оглеждане за баланса между националната сигурност и правата:
„Когато се засяга личната неприкосновеност на лице – това е допустимо да става, но трябва да е със законна цел и за определен период, за който тази цел се постига. В случая нямаме гаранции, че това ще бъде така, а няма да е произволно“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
