"Допълнително задължително здравно осигуряване като допълнителното задължително пенсионно – тези 2%, за които се говори, че ще бъдат. Такава идея имаше и когато здравната вноска се вдигна от 6 на 8% - тези два процента да бъдат резерв, който да бъде разпределен към частни фондове, но в крайна сметка си останаха за НЗОК."
Когато не ни предлагат по-качествен продукт, задължението да ти вдигнат вноската е неблагоразумно, допълни Шарков. Относно идеята допълнителният процент за здравно осигуряване да отива за лечение на редки заболявания и по-скъпи терапии, както и за медицински изделия Аркади Шарков коментира:
„Интересното е как ще бъде оценено това. Като говорим за застраховане, всеки застрахователен фонд си прави сметката срещу непредвидени обстоятелства, а тези заболявания в по-голямата си част са доста непредвидими.“
Шарков изрази съмнение, че фиксираният процент може да бъде ефективен срещу подобни непредвидени обстоятелства, а диференцирана вноска би означавала прекалено оскъпяване. Той даде пример със САЩ, където се прилага т.нар. pre existing conditions модел – изследване на историята на фамилните заболявания и обремененост, според които се изчислява здравната вноска.
Има нужда от демонополизация на НЗОК, но демонополизацията не бива да означава 8+2%, а 8-2%, тоест Касата постепенно да започне да отстъпва част от своя ресурс надолу, категоричен бе специалистът. Конкуренцията смъква цените и повишава качеството, но въпросът е как ще бъде направено, подчерта Аркади Шарков:
„Дали ще бъде направена по начин държавата да издава определени лицензионни режими за здравноосигурителните дружества и да ограничи пазара за едни, докато допуска други, тоест дали ще създаде олигополи, каквито имаме в други сфери, за които са казали, че има пазар, а де факто няма, или ще позволи реално на свободния пазар да определи какво се случва."
Не е добре да се копират чужди модели, смята Шарков. Той посочи Чехия и Унгария като лоши примери за демонополизация на здравните вноски, а като добри примери назова Швейцария и Холандия.
"Проблемът на Касата е, че бюджетът се гледа от година за година и се гледа тази година да се закърпи и догодина, а няма дългосрочна перспектива как следва да се развива финансирането на определени области. Вижда се, че лекарствата са в свръх разход, че болничната помощ е свръх финансирана за сметка на доболничната и на превенцията. Тези проблеми продължават да стоят. Но има много заинтересовани страни, които предпочитат моделът да остане по същия начин, отколкото да бъде променен", обобщи Аркади Шарков.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
