„Не ми се струва, че на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО може да се стигне до радикални решения. Факт е обаче, че може да има неочаквани реакции или неочаквани позиции или невземане на позиции от страна на лидера на САЩ. Не смятам, че ще има някакви радикални промени или изблици между традиционните партньори". Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ доцент доктор Петя Георгиева, преподавател по „Политически науки“ в Нов български университет и доктор по „Политически науки“ от свободния университет на Брюксел. Тя е на мнение, че страните членки на Европейския съюз ще препотвърдят ангажимента да увеличават вноските си в НАТО до 2024 година.
„Всъщност, основната страна, която е на прицел, е Германия. Смятам, че при по-дипломатичен подход оттам не би се стигнало до някакви драматични развои на тази среща".
„Фактът, че дори през последния месец имаше учения на източния фланг на НАТО, че се предвижда разширяване на пакта. Дори една „остаряла и губеща смисъл институция има своята инерция и не може по някакъв радикален начин набързо да бъде претрансформирана или да бъде прекратена, още повече че европейската отбрана е в развитие, но все още не е достигнала някакъв по-солиден етап. Сътрудничеството НАТО – ЕС ще продължава да се развива и драматични обрати не биха могли да бъдат очаквани от личностните характеристики на някой лидер“.
Съществуват „доста сериозни предизвикателства за сигурността, които не са по силите на нито една национална държава сама да се справи“ убедена е Петя Георгиева.
Интервюто с Петя Георгиева можете да чуете в звуковия файл.