Големият християнски празник Успение на Пресвета Богородица се чества и от арменската общност в страната. Арменците ще отбележат празника утре - по традиция те празнуват в неделния ден, най-близък до 15-ти август. А приготовленията за честванията започват от тази сутрин. Денят, в който православните християни почитат Божията майка е един от петте големите арменски празници, сред които Великден, Кръстовден, Рождество Христово и ВартаВар, празникът на водата.
На този ден храмов празник чества и арменската църква в столицата, която носи името на Богородица. Главният редактор на в. Евреван Вартануш Топакбашиян, разказва, че по традиция в съботния ден се приготвя мадах - вид курбан с телешко, който се дава на вярващите заедно с осветено грозде. Традицията се спазва в цялата страна. Арменските църкви в Шумен, Русе и Силистра също честват храмов празник и там ритуалът се изпълнява в завършен вид - животните на за жертвоприношения се дава да близнат осветена сол, а от кръвта им се поставя кръстен знак върху челата на малките деца. В неделя след отслужване на литургията всички вярващи се събират в двора на храма, за да се поздравят.
Сградата на Арменския дом в столицата на бул. Тодор Александров е построена през 1935 година като народно училище. Дотогава арменците са ползвали малка дървена църква, която в продължение на три века се е намирала на площад Света Неделя на мястото на Богословския факултет,.
Поради липсата на достатъчно средства за изграждането на отделна църква, част от училищната сграда е пригодена временно за храм. И макар да прилича повече на молитвен дом, поради отсъствието на кръст и камбанария, храмът обслужва духовните нужди на арменците в столицата вече повече от 80 години.
Сега усилията на общността са насочени към довършването на новата арменска апостолическа църква на ул. Лайош Кошут. До този момент Столичната община е отпуснала 350 000 лв. в подкрепа строителството ѝ, започнало преди 10 години. От църковното настоятелство, изразяват надежда, че храмът да отвори врати догодина.
У нас живеят около 20 000 арменци, концентрирани в големите градове. Според Вартануш Топакбашиян те са изключително добре приети в страната, а местните ги възприемат като част от обществото. Въпреки това тяхната обредна култура е малко позната.