Животът му започва преждевременно на 8 март. Пиян шофьор помита на пешеходна пътека родителите на Любчо. Майката му умира, лекарите спасяват бебето, което обаче се ражда с много тежки увреждания. По-късно губи и баща си, който не може да се възстанови от травмите.
Детството му е ограбено и тъжно, без майка и татко, сираче с детска церебрална парализа.
Вече 16 години Любомир Еленков расте с грижите на баба и дядо. Според тях държавата трябва да подкрепя повече децата и хората с увреждания в България, да има регистър и индивидуален подход към тях.
В цялата мъка, болка и тъга на баба Санка Христова, има и нещо много хубаво:
"Това сте всички вие, мили хора, застанали до моето внуче Любчо, даряващи му обич, подкрепа и доброта. Моля ви от сърце, не го оставяйте, Любчо има нужда от вас."
За живота на Любчо и удовлетворението на Санка от постигнатото, чуйте в звуковия файл
