От проблеми с бездомните кучета в Кочериново се оплакаха пред „Хоризонт“ жители на града. Оказа се, че това не е проблем само на Кочериново, но и на цялата област Благоевград. Решение за момента няма.
„Безстопанствени кучета, колкото щеш се ширят по пътищата, изпражнения по тротоарите. Сутрин цели глутници кучета се ширят. За сега нямаме нахапани хора от кучета. Не ги кастрират. Виждал съм, че има хора, които слизат от колите и оставят кучетата по улиците“, алармира дядо Стоян от Кочериново.
Kметът на града Иван Минков за момента не може да се справи с проблема: „Даваме луди пари за това нещо. Идват нови кучета постоянно. Скоро около 20 кучета бяха оставени на центъра. Нямаме решение. Това е в цяла България така.“
Все пак Минков казва, че общината се опитва да реагира при сигнали от граждани:
„Веднага се опитваме да реагираме. В училището имаше глутница преди няколко месеца, после в Дома за стари хора. Трудно се справяме с кучетата“.
За проблем с кучетата говорят и в съседната община Рила.
Според институциите, при сигнал всички кучета се прибират в приюта край Благоевград. Управителят на приюта Илияна Баева разказва, че капацитетът е 30 кучета, но често животните са много повече. Надеждите са другата година приютът да бъде разширен:
„Тук минава Е-79. Изхвърлят се кучета. Това е единственият приют на територията на Югозападна България. Те знаят, че тук се кастрират и общо взето всяка седмица сме с доставки от кучета от други градове. Ние получаваме заявки от общините. Обаждат се от общината, отиваме на място. Ако има проблем, извикваме общинските власти, ако няма – събираме кучетата.“
След процедурите, ако кучетата не бъдат осиновени, се връщат на улицата:
„Такъв е законът. Кучетата са опасни, когато се групират, когато са в глутница, има разгонени женски и другият вариант са много опасни женските кучета, когато имат малки бебета.“
Илияна Баева разказва, че често има проблем с неправителствените организации, заради невъзможността да се изпълнят всички претенции и изисквания:
„От нас изискват неща, които ние не можем да направим. Да лекуваме животните – ние не сме лечебница. Не се прави разлика между приют и лечебница. Имаме сериозен проблем с животни, които умират. Ние имаме една трупосъбирателна яма, която е регламентирана. Най-близкият екарисаж до нас е в Серес, а другият във Варна“.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
