Едуард Генов, Валентин Радев, и Александър Димитров - това са единствените трима български студенти, дръзнали да се противопоставят на инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия за смазване на Пражката пролет през есента на 1968-а година.
Стефан Дечев - доктор по история, доцент по модерна и съвременна българска история и историография, преподавал в Югозападния университет, Софийския университет, бил е гост-преподавател в Мадрид, в Грац, разказа в „Хоризонт до обед“ за инициативата за отбелязване на 50 години от протеста на тримата:
„Инициативата за честване на 50 години от протеста на тримата започна в края на миналата година. В навечерието на 8-и декември се събрахме с колеги, които са завършили също специалност история - колегата Димитър Атанасов, колегата Кирил Чуканов. Установихме контакт и с единствения останал жив от тримата студенти - господин Александър Димитров. След това към нас се присъедини и писателят и журналист, философ Димитър Бочев. Така създадохме един инициативен комитет, чиято цел беше да отбележи 50-годишнината от този безпрецедентен жест на трима студенти. През септември и октомври 1968-а, разпространявайки позиви в центъра на София и в Пловдив, успяват поне мъничко да измият срама на България от участието ѝ в агресията на 21-ви август 1968-а година срещу демократичните реформи в Чехословакия и опита за изграждане на така наречения "социализъм с човешко лице". Нашата задача беше да публикуваме документи, свързани с процеса срещу тримата, да организираме конференция и да направим един нов документален филм“.
„Около средата на септември 1968-а година тримата студенти се срещат в София и решават, че трябва да реагират срещу българското участие в агресията на Варшавския договор срещу Чехословакия. Изготвят набързо около 200 позива, които Едуард Генов и Александър Димитров разпространяват по централните софийски улици, а Валентин Радев разпространява в Пловдив. След около месец, когато решават да повторят тази акция, при тях се появява доносник, който изпраща доклад до Държавна сигурност и след 10 дни, на 29-ти октомври 1968-ма година, тримата са арестувани, след което на 11-ти януари 1969-та година са осъдени на различни срокове затвор“.
Едуард Генов получава тригодишна присъда, след което получава вътрешнозатворническа присъда от още 8 години и излиза в края на 70-те години. През 80-те се включва активно в дейността на Дружеството за защита правата на човека, заради което през 1988-а година е насилствено експулсиран от страната.
Александър Димитров е въдворен след излежаването на присъдата, за около три години, принудително, в село Овча Могила, Свищовско.
Валентин Радев по-късно работи като уредник в Националния исторически музей. През 1995-а година умира.
„На 4-ти септември президентът на Словашката република Андрей Киска подписа три указа за награждаването на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев с орден "Бял двоен кръст" за изключителни заслуги към защитата на демокрацията и човешките права в Словашката република. През 2008-а година чешкото правителство е наградило Александър Димитров с ордена "Крамарж". През 2014-а година, заедно с други дисиденти, президентът Плевнелиев награждава Едуард Генов с Орден за гражданки заслуги“, каза още Стефан Дечев.
Още чуйте от звуковия файл.
