„Не бих казал, че има нещо кой знае колко различно в законодателния процес през последните 6 месеца. Приети са 77 закона, от които 7 нови, 54 закона за изменение и допълнение и 16 ратификации. Продължава много бързият темп на промяна на някои от най-основните, най-важните, засягащи най-голям брой български граждани нормативни актове. Ще дам за пример Кодекса за социалното осигуряване, който е обнародван през декември 99-а година и през месец август беше неговото 131-во изменение и допълнение“.
Законът за частната охранителна дейност е бил изменен и допълнен още преди да влезе в сила. Около 1/3 от законите вече влизат в сила от деня на обнародването си, а не 3 дни по-късно. Най-тревожна, според Вълчев, е тенденцията законопроекти, разработени от МС, да бъдат внасяни от народни представители:
"По този начин се избягва общественото обсъждане - един месец трябва да престои законопроектът на страницата на Министерски съвет, за да могат хората да се запознаят - заинтересовани лица, организации и т.н., за да може да се създаде обществен дебат".
В изследването на „Юридически барометър“ има и качествен анализ на част от законодателната дейност на Народното събрание. Темата на броя е институтът на произхода.
„За децата, които са родени по време на брака, действа презумпцията за бащинство - баща на детето е съпругът на майката. По отношение на останалите произходът се установява чрез припознаване. При положение, че в България вече около 60% от децата са родени извън брака, това поставя много сериозен въпрос пред българската правна система. Вторият голям проблем е т.нар. "сурогатно майчинство“, посочи Даниел Вълчев.
